Империя на бури

Досущ като ято скакалци, илкените заприщваха облаците, светлината, небето. Глухо, мъгляво спокойствие обземаше Елин.

Осмина срещу петстотин.

Фенрис завърза чевръсто златистата си коса.

– Разделяме си ги и започваме да ги избиваме един по един. Преди да са доближили препалено. Докато още са във въздуха.

Той потупа с крак земята и развъртя рамене, сякаш се отърсваше от хватката на кръвната клетва, която навярно ревеше в ухото му да убие Лоркан.

– Има и друг начин – обади се дрезгаво Елин.

– Не! – отсече Роуан.

Тя преглътна тежко и вдигна брадичка.

– Наоколо няма нищо и никого. Ако използвам ключа, рискът ще е нищожен...

Зъбите на Роуан просветнаха.

– Не, и точка по въпроса.

– Не приемам заповеди от теб – процеди с фатално спокойствие Елин.

Видя и усети как гневът на Роуан се надига със зашеметяваща скорост.

– Ще трябва да изтръгнеш ключа от студените ми, мъртви ръце.

И говореше сериозно, щеше да я принуди да го убие, за да използва ключа, преди да е взела Ключалката.

Едион се засмя горчиво.

– Искаше да демонстрираш силата си пред враговете ни, Елин. – Армията се приближаваше все повече и повече, а ледът и вятърът на Роуан се потриваха в нея, докато дълбаеше навътре към магията си. Едион посочи с брадичка към приближаващата орда. – Май Ераван ти изпраща отговора си.

– Обвиняваш мен за това? – изсъска тя насреща му.

Очите на Едион притъмняха.

– Трябваше да останем в Севера.

– Нямах избор, в случай че си забравил.

– Напротив – отвърна братовчед й. Никой от останалите, дори Роуан, не посмя да се намеси. – Още от самото начало имаше избор, но ти реши да се изперчиш с магията си.

Тя пристъпи към него, съзнавайки, че очите й вече пламтят.

– Да разбирам ли, че фазата „съвършена си“ е приключила?!

Едион сбърчи горната си устна.

– Това не ти е игра. Намираме се във война, а ти не спря да предизвикваш Ераван. Отказваш да обсъждаш замислите си с нас, да ни дадеш думата, при положение че ние сме водили войни...

– Не смей да ми приписваш вината за всичко.

Елин надникна в себе си – към силата в дълбините й. Надолу и все по надолу, до онази бездна с вечен огън.

– Сега не му е времето за такива разговори – обади се Гавриел.

Едион вдигна ръка към него в безмълвна, свирепа заповед да си държи езика зад зъбите.

– Къде са съюзниците ни, Елин? Къде са армиите ни? След всичките ни усилия имаме на своя страна само един пиратски лорд, който като нищо ще размисли, ако чуе за това от грешните хора.

Тя сдържа думите си. Време. Трябвало й бе време...

– Ако искаме да оцелеем – намеси се Роуан, – се налага да заемем позиции.

По върховете на пръстите й просветнаха живи въглени.

– Ще се преборим заедно. – Опита да не се обижда от вдигнатите им вежди и леко зейналите им усти. – Магията може да не издържи дълго срещу тях. Но стоманата ще го стори. – Тя кимна към Роуан, после към Едион. – Планирайте отбраната.

Те се подчиниха. Роуан застана до нея и сложи ръка на кръста й. Единствената подкрепа, която щеше да й покаже, защото знаеше – и двамата знаеха, – че сама трябваше да се защити в този спор. Принцът й попита другите елфи: