Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Във въздуха проблесна удар. Фалшивият магьосник го избегна на косъм и се втурна в уличката.
Сония бързо отиде до страничния прозорец. Двамата мъже с копието бяха готови и нащрек. Едва ли щеше да се получи... но ако проработеше... Тя усети как я пронизва тревога, когато осъзна какво ще се случи.
— Фарин, трябва да сляза долу.
— Няма време – отвърна й той. – Гледай.
Магьосникът-ичани се появи в уличката. Мъжът с мантията беше спрял. Сония можеше да види слабото сияние на бариерата, която блокираше пътя му. Когато сачаканецът се озова само на една крачка от скритите мъже, фалшивият магьосник извика нещо. Копията пробиха стената... и потънаха дълбоко в тялото на магьосника ичани. Сачаканецът извика силно от изненада и болка.
— Стана! – изграчи Фарин. Сония чу и отвън същите триумфални викове, приглушени от стъклото на прозореца. Тя потръпна съчувствено при вида на агонизиращото лице на сачаканеца. Когато мъжът започна да се свлича върху корията, тя разбра, че никога няма да стигне навреме до него.
Въпреки това разби с един удар стъклото и изкрещя на мъжете:
— Махнете се от него!
Те я погледнаха изненадано.
Изведнъж всичко побеля. Сония бързо издигна щит около себе си, Фарин и неговия заместник.
Миг по-късно стената избухна навътре.
През щита й проникна изпепеляваща горещина, която я принуди да го подсили още повече. Сония усети как подът се накланя и пропада, а тя полита надолу. Щом падна на земята, девойката бавно се надигна на колене.
Освобождаването на магията на сачаканеца секна изведнъж. Тя откри, че седи върху купчина натрошени тухли и димящи цепеници. Когато се изправи, установи, че е заобиколена от разрушения.
Всичко на разстояние сто крачки от нея, във всички посоки, представляваше овъглени, димящи руини. Сония погледна към уличката, но там нямаше и следа от мъжете с копията. Обзе я неописуема тъга. „Ако знаех какво са планирали, можех да ги спася”.
Фарин и заместникът му се изправиха, залитайки. Те огледаха слисано разрушенията около себе си.
— Сери каза, че може да се случи нещо такова – обади се Фарин
— Каза, че всички трябва да се махнат колкото се може по-бързо. Но не каза, че ще се простре толкова надалеч.
— Какво се случи? – попита заместникът му със слаб гласец.
Сония се опита да му обясни, но гърлото й се беше свило. Тя преглътна и опита отново.
— Каквото се случва винаги, когато умре магьосник – успя да каже най-накрая. – Цялата магия, която му е останала, излиза на свобода.
Той я погледна ококорен.
— И... и при теб ли ще стане така?
— Боя се, че да. Освен ако не съм напълно изтощена или магьосник-ичани не отнеме цялата ми сила.
Мъжът потрепери и извърна поглед.
— Голям късмет извадихме, че беше тук – каза тихо Фарин. – Ако те нямаше, щяхме да приличаме на онези роби долу.
Сония погледна към улицата. На земята лежаха няколко черни фигури. Тя потръпна. Поне смъртта им беше бърза.
Фарин се засмя.
— Добре, поне няма да се налага да се чудим какво да ги правим, нали?
— Помогнете ми!
Слабият глас извади Денил от вцепенението му. В зейналата дупка на стената стоеше лорд Оусън. Той беше покрит с прах и лицето му бе набраздено от сълзи.
— Лорлън е затрупан – изпъшка той. – Останала ли ви е някаква сила?
Денил погледна към Фаранд и поклати глава.
— Тогава... поне ми помогнете да го изкопаем.
Двамата последваха Оусън в къщата. Във вътрешността й имаше огромна купчина отломки. Лъчи светлина прорязваха облака прах.
Денил погледна нагоре и видя, че вторият етаж и покривът липсват.
— Той е тук, мисля – каза Оусън, спирайки до полузаровената врата. После падна на колене и започна да разравя с голи ръце.
Денил и Фаранд се присъединиха към него. Не можеха да направят нищо друго. Отхвърляха отломките настрани, но напредваха бавно. Денил се поряза на някакво стъкло, което не видя в прахта. Тъкмо се чудеше, как някой би оцелял, ако е затрупан изцяло, когато цялата купчина се размърда. Тухли, дървени греди и натрошено стъкло започнаха да се свличат настрани.
Оусън тръсна глава, сякаш за да проясни съзнанието си, после се огледа. Очите му се спряха върху някаква точка зад Денил и се разшириха.