![Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/5/prorochestvoto-na-valhala-calibre-3-18-0-download.jpg)
Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
- Нина, аз... не мога да те вдигна повече! - Погледите им се срещнаха. - Съжалявам - прошепна мъжът, извинението му беше напълно искрено.
Жената забеляза поражението в очите му... но не искаше да го приеме.
- Залюлей ме - нареди му Уайлд.
- Какво?
- Залюлей ме! - Вместо да се хване за счупения край, Нина се оттласна от него настрани. - Мога да стигна до онази тераса!
- Няма да успееш!
Малката кристална издатина, която беше забелязала, се намираше на около три метра под нея... и почти толкова настрани.
- Ще успея, ако ме хвърлиш достатъчно силно. - Жената го дари е печална усмивка. - Хайде де, сигурна съм, че си прекарал времето си в затвора, представяйки си как ме хвърляш от някоя скала.
- Не ми напомняй - отвърна Бъркли, но в гласа му се усещаше, че е оценил шегата. Хватката му се стегна, той се приготви да действа. - Готова ли си?
Нина си пое дълбоко въздух.
- Да. - Тя също стегна ръката си. - Давай... разлюлей ме!
Уайлд се отблъсна от скалата, а Бъркли я залюля на другата страна. Краката на жената увиснаха над пропастта. Не успя да се оттласне достатъчно; издърпа се отново в начална позиция и опита отново. Последва ново залюляване на това импровизирано човешко махало, този път преодоляното разстояние беше малко повече от първия път... Трети опит и тя отиде още по-надалеч.
- Давай още веднъж!
Лоугьн изпълни нареждането, но изпръхтя от вложеното усилие. Нина се върна обратно и се отблъсна от стърчащата скала за последен път.
- Пускай!
Бъркли се подчини... и тя прелетя над бездната, гравитацията си даде заявката да я погълне в обятията си. Уайлд мина покрай кристала...
Тя протегна и двете си ръце, за да го хване, и се удари лошо. Почувства сблъсъка така, все едно някой я удари с бейзболна бухалка в гърдите, болката беше толкова силна, че едва съумяваше да диша. Ноктите ѝ застъргаха по грубата повърхност, но тя не успя да се хване здраво, собствената ѝ тежест я влечеше неумолимо надолу...
Нина изкрещя, ужасена... и втъкна пръстите си в една пукнатина в кристала. Ноктите ѝ се изкривиха, но надигналият се в тялото ѝ адреналин притъпи болката. Американката повика на помощ някакви последни остатъци от силата си и изтощена, успя да се притегли на терасата.
* * *
Под нея Хойт се обърна към Орбач, маскираният наемник държеше контейнера с етер и бързо пристъпваше от езерото към работодателя си.
- Обезопаси ли го? - попита Лок. Подчиненият му показа зелената светлина върху цилиндъра. - Добре. Трябва да се размърдаме. - Мъжът се провикна: - Прикрий ни! Тръгваме си!
- Ще се погрижа за Чейс - заяви Хойт, тонът му подсказваше, че няма да приеме никакви други заповеди. Лок се намръщи, но кимна. - Франкс, ела е мен! Останалите, прикривайте шефа!
Единият от наемниците се присъедини към работодателя си и двойката се насочи от колона на колона към англичанина. Други двама от мъжете продължиха да стрелят към Каган, докато Лок и Орбач се придвижваха, приведени зад кристалните укрития.
Григори ги забеляза, че се опитват да се измъкнат, но се видя принуден да отстъпи пред дъжда от куршуми.
- Чейс! - провикна се той. - Идват за теб!
* * *
Зад купчината счупен черен кристал Еди беше затаил дъх, но бързо осъзна, че приближаващите го въоръжени мъже не са единствената опасност, пред която е изправен. От горещината, която идваше от дъното на каверната, направо му се завиваше свят, надигащите се изпарения нападаха носната му кухина и пареха на очите му. Англичанинът се намираше точно над езерото с етер... Локви от смъртоносната тиня се надигаха през пролуките в останките, когато тежестта на мъжа ги натисна. Чейс бързо се отдръпна от най-близката от тях, на мига осъзна, че най-малкото опръскване със субстанцията може да го убие за минути.
Ако въобще оцелееше толкова дълго.
- Върви от тази страна - чу как Хойт даде заповед на подчинения си.
Стъпките на двамата наемници хрущяха върху счупените парчета кристал от другата страна на укритието му, те се бяха разделили, за да го обградят. Еди вдигна пистолета си, но беше наясно, че ще има време само за един изстрел - нямаше да успее да се обърне и да се прицели достатъчно бързо, за да свали втория наемник зад него.
Освен ако не накараше единия от тях да отстъпи, дори и за няколко секунди...
Останка от смазан сталактит се подаваше наблизо, беше висока около шейсет сантиметра, а единият ѝ край беше потопен в етера. Доколкото виждаше на слабата светлина от глобусите, горната му част не беше опръскана от черната субстанция.
Ако грешеше, щеше да умре. Но това, така или иначе, щеше да се случи...