Сянката на планината

мен.

— Имало е шофьор — каза той. — Моят шофьор. Черната кола беше от моите.

— Твоя ли?

— Онази нощ ирландецът я взе назаем. Научих, че са го простреляли по-предния ден, но

настояваше да излезе. Затова му дадох моя шофьор.

— Къде да намеря този шофьор?

— Той нищо няма да ти каже — заяви Вишну.

— Може пък да ми каже — процедих през зъби.

— Мъртъв е. Но преди да умре, ми разказа всичко, което знаеше.

— Какво искаш, Вишну?

— Знаеш какво искам. Искам да спра Компанията на Санджай да помпа оръжия и

бомбаджии от Пакистан и да залива с тях бомбайските улици.

— Това е малко преувеличено… — подхванах аз, но той се изправи зад бюрото с

юмруци на кръста и ме прекъсна.

— Не го отричай, защото се случва навсякъде. — Темата го разпали и той повиши

глас. — Пари от арабите, обучение в Пакистан, армия, потеглила на поход срещу целия свят.

Всеки миг ще превземат първата държава, Афганистан. И тя няма да е последната, която

ислямска войска ще обсеби, преди всичко да е приключило. Ако не го разбираш, значи си

идиот.

— Сега ти си този, който тревожи покоя на жена си. Не искам да водя политически спор

с теб, Вишну. Искам ирландеца.

— Зарежи я жена ми, копеле, зарежи и ирландеца! Кажи ми какво мислиш ти за всичко

това. И двамата сте тук достатъчно отдавна, за да почувствате обичта на майка Индия. На чия

страна сте?

Погледнах Дидие. Той сви рамене.

— Истинската борба е между сунитския и шиитския ислям — казах. — Мюсюлмани

избиват на всеки немюсюлманин по сто и повече мюсюлмани — една джамия или един

пазар хора. Нас тази борба не ни засяга и не трябва да се месим в нея. При всички положения

не бива да бомбардираме и да нападаме държавите им, докато водят тази семейна вражда.

Нито по някое друго време, щом питаш.

— А нас, индийците, тази борба ни засяга — каза той по-сериозно, ръкомахайки. —

Кашмир. Там ни нанасят удари — отново и отново. Искат Кашмир да стане независима

ислямска държава. Каква е позицията ти за Кашмир?

— Конфликтът в Кашмир е неразрешим. Там трябва да пратят Сини каски на

Обединените нации в защита на местното население, докато се постигне споразумение.

— А щеше ли да смяташ така, ако ставаше дума за някой щат от твоята родина?

— Той е прав — отбеляза Дидие и го подчерта с пурата. Погледнах него, после отново

Вишну.

— Аз нямам родина. Вече нямам и приятелка. Знаеш ли нещо, което може да ми

помогне да намеря убиеца й?

Той се ухили и погледът му се стрелна към часовника на стената. Осъзнах, твърде късно, че протака и ни мотае.

Вратата зад нас се отвори и влезе Дилип Светкавицата. След него шест ченгета се

набутаха в стаята. Двама сграбчиха мен, двама — Дидие.

Дилип дойде и застана до мен. Шкембето издуваше ризата му до пръсване.