Сянката на планината

— Ранджит — процедих през зъби.

— Винаги я е харесвал — каза Карла. — Бях толкова заета да го тикам под

прожекторите, че не забелязах колко са се сближили.

— Твърдиш, че Ранджит си е падал по Лиса?

— Не знам. Може би. Никога нищо не съм го питала за сексуалния му живот, а той нищо

не ми казваше. Може да е било само заради това, че ние я харесвахме толкова много. Той

винаги се състезава с конкуренцията. Но както е с всички, които се силят толкова, станеше

ли напечено, на него вече не му стискаше.

— Какво значи това?

— Един ден, когато го намерим, ще ти кажа. Моите проблеми с Ранджит сега не са

толкова важни и те нямаха нищо общо с Лиса. Неговият проблем бе страхът от успеха. Среща

се учудващо често! Би трябвало да си има име.

— Амбициозна умора? — предложих.

— Харесва ми. — засмя се тихо тя. — Според теб какво е правил Ранджит с Лиса онази

нощ?

— С рохипнол упояват жертвите, преди да ги изнасилят, но има хора, които обичат да го

вземат, когато са заедно, защото им е приятно. Значи или Ранджит е изнасилван и нещата са

се объркали, или помежду им е имало нещо, което се е объркало. Само че аз не мисля да са

били толкова близки, тя само харесваше политиката му.

— Политиката му? — засмя се на себе си Карла.

— Кое е смешното?

— Един ден ще ти обясня. Шантарам, как мина днес в кафеза с Дилип Светкавицата?

— Както обикновено. По късата процедура.

— Лошите ченгета хич не ги бива за свещеници — каза тя. — Само те изповядват без

никакво опрощение.

— А при теб как е, тънка-крехка?

— Добре съм. Синините ми са като Роршахов тест[76]. Едната прилича на два любещи се

делфина. Обаче може само така да ми се привижда на мен, нали знаеш.

Исках да видя тази синина. Исках да я целуна. Исках да пребия мъжа, който й я бе

нанесъл.

— Колата и Рандъл. Апартаментът ти в „Тадж". Всичко това струва пари — казах. —

Имам малко скътани, сто и петдесет хиляди долара. Мога да те скрия някъде на сигурно

място — с колата, Рандъл и всичко останало, което ти трябва. Докато Ранджит е на свобода, трябва да се пазиш.

— Слушай — каза тя. — Казах ти, че във вестника на Ранджит работех с икономисти и

аналитици. Поспечелих пари и заделих малко.

— Да, но…

— Две години се занимавах с това, прилагах най-добрите съвети, които можеха да се

платят с парите на шефа, и похарчих доста от парите на шефа.

Спомних си мотоциклетния разговор и как я съветвах да спести пари и да ги вложи като

първа вноска за къща. А тя през цялото време е работила с професионални икономисти и

анализатори на фондовата борса и нищо не каза. Дори се държа мило с мен.

— Играла си на борсата?

— Не… точно.

— А тогава какво… точно?

— Манипулирах я.

— Манипулираше я?