Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
не разбирам отношенията й с Ранджит, че не съм намерил начин да разтворя юмрука, в който
животът ми стискаше спомените за живата Лиса и мислите за нейната смърт? Не исках да
бъда с Карла, белязан от скръбта. Исках да съм свободен, да съм само неин. А това нямаше да
се случи скоро.
— Лиса беше…
— Млъкни! — сряза ме тя.
Млъкнах. Тя запали втория джойнт и ми го подаде. Отиде до малкия бар, грабна от
кофата шепа ледени бучки и напълни чашата до три четвърти.
— Първо се слага ледът — каза тя, докато бавно наливаше водка върху кубчетата. — А
после грижливо доливаш „Щастливата Мери".
Отпи глътка.
— О! — въздъхна. — Така е по-добре. Замисли се продължително.
— Адски се проточи тоя ден — каза, втренчена в тавана.
— Какво стана с Ранджит, Карла?
Тя ми хвърли поглед на гневна богиня. Сърцето ми направо изстина в гърдите. Беше
великолепна.
— Какво толкова казах?
— Най-накрая излезе от скръбния си пашкул, за да ме попиташ какво преживявам аз, сериозно? — озъби се тя. — Точно такива моменти, Лин, ме карат да те пращам далеко-
далеко на майната ти.
— Я чакай. Не те разпитвах за Ранджит и защо го напусна, понеже ми се струваше
очевидно. Той е боклук. Просто исках да разбера дали има нещо по-специално. Заплаши ли
те?
Тя се разсмя гръмко и остави чашата. После се надигна и застана пред мен.
— Стани, Шантарам.
Изправих се. Тя пъхна пръсти отпред в джинсите ми и ги сви около колана. Придърпа ме
към себе си.
— Понякога просто не знам какво да те правя — каза, без да се усмихва.
Имах няколко предложения, но не успях да отворя уста, защото ме бутна обратно на
канапето и седна до мен.
— За нас мина цяла седмица, откакто Лиса умря — каза тя. — Но за теб се случи едва
вчера. Това го разбирам. Всички го разбираме. А теб това те побърква, защото мислиш, че не
разбираме колко е важно за теб.
— Точно така.
— Млъкни и ме целуни.
— Какво?
— Целуни ме.
Сложи длан на тила ми и сля устните ни в кратка и нежна целувка, а после пак ме
отблъсна.
— Виж какво, не става дума за Ранджит, нито за Лиса. Знам, че сърцето ти не може да
се освободи, защото те познавам и те обичам. Това е…
— Ти ме обичаш?
— Не ти ли го казах преди малко? Аз съм родена за теб и ти — за мен. Разбрах го още
когато те видях отново в планината.
— Аз…
— Познавам и слабостите ти. Имаме няколко общи слабости, което винаги е добро
начало за връзка, но аз…
— Връзка ли?
— За какво говорим тук, Шантарам, ако не за нас двамата? — Аз…
— Да се върнем към твоите слабости. Трябва да…
— Ти си единствената ми слабост, Карла.
— Аз съм твоята сила. В момента дори съм повече от половината ти сила, струва ми се.
Твоите слабости са, че се измъчваш от вина и се цапаш със срам. Чаках да израснеш и да го
надмогнеш.
— Е…
— Имаш напредък — каза тя и вдигна ръка да замълча, — няма съмнение. Но все още не
си стигнал дотам. Имаш проблеми със самооценката…
— Заслужил съм си я.
— Много смешно. Но карай. Проблемите със самооценката нищо не са. Нищо, дето да
не можем да го оправим. Ето на, мен пък ме влече към убийства. Никой не е съвършен. Но
Лиса вече я няма и колкото да се самобичуваш, няма как да я върнеш. Ако можеше, щях да ти
спестя усилието и сама да те бичувам. Не го изключвам съвсем, ако бързо не се стегнеш.
— Добре, аз обаче загубих нишката.
— Остави Лиса да си отиде. Поне докато си с мен. Току-що ти казах, че те обичам.
Никога не съм го казвала на друг мъж. Ако не бе тъй вцепенен от вината, щеше да реагираш.
Целунах я и вложих в тази целувка всичко, което имах, всичко, което бях, всичко, което
исках.
— Така е по-добре. — Тя ме оттласна леко. — Но точно сега мога да почакам любовника
и докато чакам, имам нужда от своя приятел. Твърде много неща се случват. Трябва да си с
мен, Шантарам, и да ми вярваш. Имам нужда да ми се довериш, защото нищо не мога да ти
кажа. Не и докато всичко не свърши.
— Защо не можеш?
— Ето затова — усмихна се тя. — Защото си любопитен и верен. А някои от нещата, които ще чуваш за мен, докато приключа с това, ще са налудничави или дори по-лошо, затова
трябва да ми се довериш.
Говореше сериозно. Беше напълно искрена: нямаше игри, нямаше номера. Бе