Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Когато си тръгна, говорихме с Вишну. Той ми каза кой е придружил Конканън при
Лиса.
— Кой?
— Бил е Ранджит — изрече безизразно Карла и взе цигарата си от Дидие.
— Твоят Ранджит?
— Законният ми съпруг — каза тя. — Като гледам, ще стана вдовица, преди да се
разведа.
Ранджит? Спомних си какъв страх го тресеше, когато отидох в офиса му да търся Карла.
Мислел си е, че знам. Затова толкова го е било страх.
— Сега къде е?
— Избягал е от града — отвърна Карла. — Звънях на всичките му приятели. Луди ги
направих, но никой не го е виждал от вчера вечерта. Секретарката му е резервирала полет до
Делхи. Откакто е кацнал там, е изчезнал безследно. Може да е навсякъде.
— Ще го намерим — каза Навин. — Твърде преуспял е, за да запази дълго дискретност.
Карла се разсмя.
— Прав си. Рано или късно ще се покаже да подиша малко мръсен въздух.
— Сега си почини, Лин, загадката е разкрита — додаде Дидие.
— Благодаря, Дидие. — Подадох обратно на Карла плоското й шише. — Не е разкрита, но поне знаем кой може да я разкрие.
— Точно така — заключи Карла. — А докато издирим Ранджит, да се съсредоточим
върху непосредствените задачи. Май пак си ял бой, Шантарам.
— Извинете, че се намесвам — обади се униформеният шофьор, — но мога ли да ви
предложа аптечката, сър?
— Рандъл, това ти ли си?
— Всъщност съм аз, господин Лин, сър. Мога ли да предложа аптечката, а може би също
освежителна кърпичка?
— Можеш, Рандъл — отвърнах. — Как така разкарваш този голям черен бар из Бомбай?
— Госпожица Карла ми предложи възможност да й служа. — Рандъл подаде през
седалката аптечката за първа помощ.
— Престани, Рандъл! — разсмя се Карла. — В тази кола не се служи, а само се
предлагат питиета и първа помощ.
Погледнах я. Тя сви рамене, отвинти капачката на шишенцето си, изля малко водка върху
марлен тампон и пак ми го подаде.
— Пий, Шантарам.
— Слушам и изпълнявам, госпожице Карла — усмихнах се аз, впечатлен от
постижението й да примами бармана на хотел „Махеш".
Тя почисти умело раните по лицето, главата и китките ми, защото и преди бе почиствала
рани. Един от най-добрите й приятели от времето на Кадербай беше секундант на боксов
ринг и поддържаше бойците във форма. Той я бе научил на всичко, което знаеше, и тя самата
бе станала добър секундант.
— Накъде да карам, госпожице Карла? — попита Рандъл. — Макар и цел на пътуването
да е самото пътуване, разбира се.
— Ти къде искаш да отидеш? — попита ме засмяно Карла.
Къде исках да отида? Исках да се сбогувам с Лиса заедно с приятелите си и да оставя
клона на тъгата да се откърши. Новината, че Ранджит е дал хапчетата на Лиса, ми даваше
краткия миг покой, от който имах нужда, за да си взема сбогом.
— Има нещо, което бих искал да направя и искам вие да дойдете с мен, ако нямате нищо
против.
"Да", „става", „разбира се" — съгласиха се те, без никой да ме попита какво е.
— Дидие, смяташ ли, че можем да събудим твоя приятел Тито? — Доколкото знам, Тито
никога не спи — отвърна Дидие. — Или
поне никой никога не го е виждал да спи. — Добре. Да тръгваме.
Дидие упъти Рандъл да кара към рибарската колония зад пазара Колаба. Паркирахме до
редица килнати ръчни колички и залъкатушихме из тъмните улички да търсим Тито, който
четеше Джералд Даръл на светлината на керосинов фенер. Чувствал се самотен, каза той, и
затова поиска да му платим във време — десет процента от два часа. Изпушихме с него един
джойнт, поговорихме си за книги, а после си взех нещата.
— А сега къде отиваме, сър? — попита Рандъл, когато всички се качихме в колата.
— Сградата на „Еър Индия" — отвърнах. — На небесно погребение.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
НОЩНИЯТ ПАЗАЧ МЕ ПОМНЕШЕ, прие малко пари и ни изпрати на покрива на
пустата сграда на „Еър Индия". Червеният стрелец се въртеше бавно. Нощта бе ясна, звездният хоризонт се ширеше над морето. Вълните под него изглеждаха крехки, отвисоко в
небето пенливите им гребени приличаха на ивици водорасли.
Докато приятелите ми се възхищаваха на стрелеца и гледката, аз се заех да построя
малка клада. Навий ми помогна да съберем тухли и счупени плочки от просторния бетонен
покрив. Застлахме основата с плочки и издигнахме около нея малко огнище от тухли и