Хюрем. Московската наложница

— Право ли казваш, Хюрем ханъм? Мустафа… тук… ти… — Жената не знаеше как да довърши думите си.

— Защо не, майко? — почуди се Хюрем, гледайки я в очите. — Бог да дари Негово Величество моя султан с дълъг живот, но синът ни Мустафа хан не е ли престолонаследник? Разбира се, че мястото му е тук. До владетеля на света, пред очите му…

Остави жената да стои слисана и се изправи на крака. Отиде до прозореца. Известно време гледа навън през решетките. Когато отново се обърна към Хафса султан, лицето ѝ бе озарено от онази усмивка, която вземаше ума на всички.

— Няма да е лошо, нали майко? Заедно с принца ни и Гюлбахар хасеки ще се завърне в гнездото си. Ще се запълни празнотата от раздялата. Онзи миг на ярост отмина. Ние не сме обидени на хасеки. Тя е по-възрастна и по-знатна от нас, длъжни сме да я уважаваме. Ако нещо сме сбъркали, вината е наша. И хасеки ще прояви великодушието да ни прости. Чудесно е, че сте се сетили, майко!

— И Гюлбахар ли искаш да се върне? — успя само да попита Xафса султан.

— Разбира се — плесна отново Хюрем. — Кой може да иска това по-силно от мен? Така раздялата, която причиних, ще приключи и ще се спасим от угризенията на съвестта.

Валиде султан се предаде, в душата ѝ се вля успокоение:

— Щом е така, и двете да повдигнем въпроса пред сина ми султана.

— Готова съм, майко. Но се страхувам, че трябва да накараме и Ибрахим паша да се съгласи. Мнението му е важно. Господарят ни не престъпва негова дума. Да кажем и на Хатидже султан, и тя да се опита.

Изведнъж лицето на Хафса султан се изопна. Погали ръцете на Хюрем.

— Той е наш зет, но, Хюрем ханъм, защо да крия онова, което и  Бог знае — мразя този мъж.

Хюрем се почувства като на празнична илюминация. Това ѝ трябваше! Благоразположението на Хафса султан е от огромна важност, трябва да го запази. Добре че не попадна в капана на безсмислена ревност. Нека се утешава, колкото ще, с мисълта, че Мустафа ще е падишах. В крайна сметка на престола на империята ще се възкачи син на Хюрем.

— Виж, дъще — каза Хафса султан, — може би си се засегнала от думите ми. Но старите ми очи са виждали колко кървава е враждата за престола. Селим хан въстана срещу баща си Баязид хан, който искаше да даде трона на брат му Ахмед. Събра армия и тръгна срещу него. Баща и син воюваха. Селим бе победен и избяга, издадоха ферман за смъртта му. Преживяхме дни, изпълнени със страх. Добре че еничарите вдигнаха бунт срещу Ахмед. Селим отново събра войска и отиде в Истанбул. Баща му се заинати: „Щом е така, няма да предавам султаната на никого, докато съм жив!“ Бяха пожертвани много животи и от двете страни. Накрая Баязид хан се съгласи да остави трона на Сюлеймановия баща. Знаеш ли какъв беше първият ферман на Селим?

Възрастната жена се беше задъхала. Кървавите спомени сякаш обжарваха лицето ѝ като развихрен пламък. Хюрем поклати отрицателно глава и Хафса продължи: