Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Болният лежеше неподвижен и не даваше никакъв друг признак за живот, освен че още дишаше. Слагах му компреси, а свещеникът, когото бяха повикали и който беше съвсем изплашен, изглежда очакваше само смъртта му. По мое настояване отклониха всички посещения и двамата патриции и аз бяхме единствените при болния. Към обяд ние мълчаливо се нахранихме, без да напускаме стаята.
Вечерта по-старият от двамата патриции ми каза, че мога да си отида, ако имам работа, понеже те ще прекарат нощта върху дюшеци в стаята на болния.
— А аз, господине — казах му, — аз ще я прекарам в същото кресло до леглото на болния, защото ако се отдалеча, той може да умре, а чувствувам, че ще живее дотогава, докато съм тук.
Този тържествен отговор им направи, както и очаквах, силно впечатление и двамата се спогледаха изненадали.
Нахранихме се и при оскъдния разговор, който водихме по време на вечерята, господата ми разказаха, че севдаторът бил техният приятел, господин де Брагадино, единственият брат на прокурора със същото име. Този господин де Брагадино бил прочут във Венеция, колкото със своето красноречие и със своите големи дарби на държавник, толкова и с любовните приключения на бурната си младост. Вършил бил глупости заради жените и не една хубавица била вършила същото заради него. Много бил играл и много губил и брат му бил негов най-върл неприятел, който осем месеца по-късно, след едно основно разследване, го признал единодушно за невинен. Но въпреки това бляскаво удовлетворение брат му не се отказал от своите предубеждения.
Невинният сенатор, потискан от своя несправедлив брат, който бе заграбил половината от приходите му, живееше като добродушен философ, отдаден на приятелството. Той имаше двама доверени приятели, именно ония, които сега бяха при него, единият беше от семейство Дандоло, другият — от семейство Барбаро, и двамата уважавани и любезни като него. Господин Брагадино беше красив, учен, забавен и имаше благ характер, той беше на петдесет и седем години.
Докторът, който предприе лекуването му, се казваше Теро. Той си въобразяваше, че ще може да го спаси, като разтрие гърдите му с живачен мехлем, което му позволиха да стори. Бързото действие на това лечебно средство ме ужаси, тъй като за двадесет и четири часа болният почувствува силен прилив на кръв в главата. Докторът каза, че на следния ден това разтриване щяло да подействува откъм главата върху другите части на тялото, които имали нужда да бъдат оживени чрез изкуствено възвръщане на нормалното кръвообращение.
Към полунощ болният беше целият в огън и в смъртно възбуждение. Аз се приближих до него и видях, че едва диша. Накарах двамата приятели да станат и им обясних, че болният ще умре, ако не бъде освободен веднага от противния мехлем. Без да докачам отговор, разголих гърдите му и свалих пластира, след което го измих внимателно с хладка вода. За по-малко от три минути го видяхме да диша облекчено и да се унася в спокоен сън. Тогава и ние си легнахме успокоени.
Докторът дойде много рано и лицето му прие доволно изражение, когато видя своя болен в такова добро състояние. Едва когато господин Дандоло му каза какво беше направено, той се разсърди, каза, че с това сме тикали болния в гроба и попита кой си е позволил да промени неговото лечение. Сега господин де Брагадино взе думата:
— Докторе, човекът знае повече, отколкото вие.
При тези думи той посочи с ръка към мен.
Аз не зная кой от двама ни беше повече изненадан: докторът ли, който виждаше един млад, непознат нему човек, когото той трябваше да счита за лечител, макар да го представяха за голям учен, или аз, който се видях преобразен в лекар, без да мисля да бъда такъв. Пазех скромно мълчание, за да не избухна в смях, докато докторът, объркан ме наблюдаваше с презрение и без съмнение ме считаше за нахален измамник, който се е осмелил да го измести. Най-сетне, той се обърна към болния и каза студено, че ми отстъпва мястото си. След като си отиде, аз станах лекар на един от най-прочутите членове на сената на Венеция. Трябва да призная, че поначало бях респектиран от това и казах на болния, че той има нужда само от диета, а природата ще се погрижи за всичко останало.
Абдикиралият лекар разправи случката в целия град и когато състоянието на болния се подобри, един негов роднина, който го посещаваше, изрази изненадата на всички, че е избрал за лекар един цигулар от оркестъра на театъра. Господин де Брагадино му затвори устата, като му каза, че този цигулар може да знае толкова, колкото всички лекари във Венеция и че само благодарение на мен не се е задушил.