Приключенията на Казанова

Към средата на април 1746 година господин Джироламо Корнаро, най-възрастният член на семейство Корнаро, се ожени за една госпожица от рода Соранцо ди Сан Поло и аз имах честта да присъствувам на сватбата… в качеството ми на цигулар. Бях член на един от многобройните оркестри за баловете, които се даваха през трите следващи дни в двореца Соранцо.

На третия ден, към края на празненството, един час преди разсъмване напуснах уморен оркестъра с намерение да си отида, когато на слизане по стълбата забелязах един сенатор с червен талар109, който искаше да се качи в гондолата си. Когато извади носната си кърпичка от джоба, изпусна едно писмо. Вдигнах писмото с най-голяма бързина и го предадох на високопоставения господин, когото настигнах по стъпалата. Той го прие, благодари и ме попита къде живея. Казах му и той ме покани в гондолата си. Приех с благодарност и седнах на скамейката до него. Миг след това той ме помоли да раздрусам лявата му ръка, като ми каза, че изпитва толкова силно изтръпване, че не можел да я чувствува вече. Аз я раздрусах с все сила, но веднага след това той ми каза с неясен глас, че изтръпването се разпростирало по цялата му лява страна и чувствувал, че умира.

Ужасен, повдигнах завесата и взех фенера. Видях един умиращ със съвсем разкривена уста. Разбрах, че високопоставеният господин беше получил удар и извиках на гондолиерите да опрат, за да повикам хирург, който да му пусне кръв.

Скочих от гондолата тъкмо на това място, където преди три години бях дал такъв добър урок на Рацета и отидох в едно кафене, където ми дадоха адреса на един хирург. Изтичах дотам, почуках два пъти, отвориха ми, принудих хирурга да ме последва по нощница в гондолата, която ни чакаше. Той пусна кръв на сенатора, докато аз разкъсвах ризата си, за да подготвя компреси и превръзка.

След тази операция заповядах на лодкарите да гребат с двойна сила и за един миг ние пристигнахме при Санта Марина. Събудихме слугите на господина, които го занесоха като почти безжизнен труп в леглото му.

Влизайки в ролята на разпоредител, заповядах на един слуга да повика бързо лекар. Щом ексулапът пристигна, извърши моментално второ кръвопускане. Тъй като се считах упълномощен да се грижа за болния, седнах до леглото му, за да бъда в помощ.

Един час по-късно влязоха един след друг двама патриции, приятели на болния. Те бяха отчаяни и тъй като се бяха осведомили вече от гондолиерите, които им бяха казали, че аз зная по въпроса повече от тях, ме разпитаха. Казах им всичко, което знаех. Те не знаеха кой съм и не се осмеляваха да ме попитат, а аз счетох, че трябваше да се обвия в скромно мълчание.