Приключенията на Казанова

След това се отправихме към малкия площад Раниер, където брат ми и един друг от бандата ни очакваха, седнали на земята с красивата жена, която плачеше.

— Не плачете, хубавице — й каза Балби, — не ще ви сторим нищо лошо. Ще пийнем в Риалто по една глътка, след което ще ви съпроводим до вкъщи.

— Къде е мъжът ми?

— Бъдете спокойна, утре сутринта ще го видите отново.

Утешена от това обещание, тя ни последва кротка като агне, до гостоприемницата Дела Спаде, където наредихме да се запали хубав огън в една стая на втория етаж. След това поръчахме ядене и пиене, отпратихме келнера и останахме сами. Тогава свалихме маските си и видът на осем млади и свежи лица изпълни душата на хубавата отвлечена със задоволство. Чрез любезното й държане ние я доведохме до много приятно настроение. Ободрена от виното и добрата храна и подготвена чрез нашите разговори и няколко целувки, тя виждаше вече какво я очаква и по всичко личеше, че ще се подчини доброволно. Естествено нашият началник трябваше да открие танца. С учтивост той победи естественото съпротивление, което тя отначало оказваше. Без съмнение жертвоприношението й се стори сладко, понеже след като аз се бях предложил като храбър жертвоприносител за второто жертвоприношение, тя ме прие с един вид признателност. Не можа и да прикрие радостта си, като видя, че беше определена да ощастливи точно толкова души, колкото гости бяхме ние. Само брат ми се оттегли от задължението си, като се извини, че бил болен. Това беше и единственото основание, което можеше да извини отказа му, тъй като беше станало един вид закон, всеки от нас при всеки повод да върши същото, което вършат другите.

След това красиво геройство ние си сложихме отново маските, платихме сметката и отведохме щастливата жертва в Сан Джобе, където тя живееше. Напуснахме я едва когато видяхме да влиза в къщата си и да затваря вратата.

Човек може да си представи дали имахме желание да се смеем, когато тя ни пожела лека нощ, като при това ни благодари по най-сърдечен и най-откровен начин. След това се разделихме и всеки си отиде вкъщи.

На втория ден тази нощна сатурналия108 започна да вдига шум. Съпругът на младата жена беше тъкач, също и неговите двама приятели. Те се оплакаха пред Съвета на десетте. Жалбата им бе съставена много чистосърдечно и обрисуваше цялата истина, но оплакването от отвратителното деяние беше смекчено от едно обстоятелство, което трябваше да премахне бръчките по строгите чела на съдиите, тъй като даваше изобилен материал за смеха в обществото. Жалбата казваше именно, че осем маски не били извършили никаква неприятна постъпка спрямо жената. Двете маски, които я отвлекли, я завели на това и това място, където след един час дошли и останалите и след това всички заедно се отправили за гостоприемницата „Към мечовете“, където прекарали един час в гуляй. Жената била нагостена много добре от маските и след това заведена вкъщи, където била помолена за извинение за това, че искали само да устроят една шега на нейния мъж. Тъжителите не могли да напуснат острова преди съмване и когато се завърнал, мъжът намерил жена си да спи спокойно. Той я събудил и тя му разказала всичко, което й се случило. Тя се оплакала само заради големия страх, който претърпяла за мъжа си и затова изискваше правосъдие и примерно наказание.