Приключенията на Казанова

— Не зная — отговорих аз, — как бих могъл да извлека тази голяма полза от моята наука, понеже отговорите, които моето пресмятане ми дава, понякога са така неясни, че ми стават извънредно досадни и почти никога не се ползувам от тях. Впрочем, вярно е, че аз никога не бих имал щастието да се запозная с Ваше Превъзходителство, ако не бях ви направил моята пирамида.

— Как тъй?

— На втория празничен ден в дома Соранцо аз пожелах да попитам моя гадател, дали няма да срещна на бала някого, срещата с когото би ми била неприятна. Получих отговора: „Напусни празника точно в шест часа!“ Това беше един час преди разсъмване. Реших да се подчиня и срещнах Ваше Превъзходителство.

Моите трима слушатели бяха като вкаменени. Тогава господин Дандоло ме помоли да отговоря на въпрос, чието разяснение било възможно само от него, тъй като работата била известна само на него.

— На драго сърце.

Тъй като бях започнал вече така необмислено, трябваше да бъда дързък. Той написа въпроса, даде ми го, аз го прочетох, но не разбрах нищо от работата, нито от съдържанието. Все едно, трябваше да отговоря. Щом въпросът ми беше до такава степен тъмен, че не можех да разбера нищо, то, естествено, не можех да разбера нищо и от отговора. И тъй, аз отговорих с обикновени числа в четири реда, чиито преводач би могъл да бъде само той и се показах много равнодушен по отношение на тълкуването. Господин Дандоло ги прочете, прочете ги отново, беше изненадан, но разбра всичко.

— Това е божествено, това е единствено — извика той, — това е едно небесно съкровище. Числата са само средство, но отговорът трябва да произлиза от един безсмъртен дух.

Господин Дандоло беше така доволен, че и двамата му приятели трябваше да се зарадват. Те ми задаваха въпроси за всевъзможни неща и моите отговори, от които аз сам не разбирах нищо, им се струваха все божествени. Поздравих тях и самия себе си затова, че притежавах нещо, на което досега не бях отдавал никакво значение и им обещах също, че няма да пропусна да се грижа внимателно за него, тъй като виждам, че с моето умение бих могъл да бъда полезен на Техни превъзходителства.

Сега и тримата ме попитаха за колко време бих могъл да ги науча на правилата на това висше пресмятане.

— За много късо време, господа — отговорих им, — и ще изпълня с удоволствие желанието ви, макар че еремитът ме увери, че три дни след като съобщя някому моето знание, ще умра от внезапна смърт. Но аз съвсем не вярвам на тази заплаха.

От този момент никой от тях не заговори повече по този въпрос. Те мислеха, без съмнение, че ако могат да ме привържат към тях, то би било същото, като да притежават самите те знанието. По такъв начин аз станах хиерофантът111 на тези трима високо уважавани и безкрайно любезни хора, но които въпреки добрите си научни познания не бяха достатъчно мъдри, тъй като бяха оглупели по химерични тайни науки и вярваха в съществуването на невъзможни неща от душевно и от телесно естество. Те се виждаха чрез мен притежатели на камъка на мъдростта, на универсалната медицина, на общуването с природните сили, с всички небесни и адски духове. Най-сетне те не се съмняваха, че чрез моята висша наука ще открият тайните на всички кабинети в Европа.