Приключенията на Казанова

Въпреки всичката тази побърканост, която в началото на нашето запознанство ми се виждаше необяснима, тримата високопоставени господа, както току-що казах, бяха поначало умни хора. Но предубеденият ум лошо съди, а при всяка една работа въпросът се свежда до това, да се разсъждава добре. Често се смееха тихо на себе си, когато ги слушах да говорят за тяхната религия. Те се смееха на онези, чиито умствени способности бяха толкова ограничени, че не разбираха религиозните тайни. Въплътяването на душата беше дреболия за Бога и следователно лесноразбираема, а възкресението беше толкова маловажна работа, че не им се струваше удивителна и тъй като Бог не можеше да умре, то Исус Христос естествено трябваше да възкръсне. Що се отнася до евхаристията115, истинското присъствие при транссубстанцията116, то тя беше за тях една осезаема очевидност и все пак те не бяха йезуити. Те се изповядваха всяка седмица, без да изпадат в затруднение спрямо своите изповедници, тъй като съжаляваха благосклонно тяхното невежество. Смятаха се задължени да им дават отчет само за това, което считаха за грях.

С тия трима чудаци, които, — като изключим тяхната знатност по рождение — бяха уважавани поради техните морални качества и справедливост, също както и поради тяхното влияние и възраст, аз прекарвах много приятни дни, макар поради голямата им жажда за знания да ме задържаха често по десет часа в усърдна работа.

Най-после аз ги спечелих като доверени приятели, разказвайки им всичко, което ми се беше случило досега. Не крия, че съм ги излъгал също както поп Делдимопуло мамеше гърците, които искаха от него гаданията на неговата Дева.

Ще кажете, че ако съм искал да се придържам строго в най-чистия морал, то не би трябвало да се сприятелявам с тях, или трябваше да ги извадя от заблуждението им. Съвсем не искам да отрека това, само ще възразя, че бях на двадесет години, имах умна глава и най-сетне бях стъргач на цигулка за един талер дневно. Най-после напразно бих опитвал да ги излекувам. Това не би ми се удало, понеже те биха ми се изсмели в лицето, биха съжалявали невежеството ми и на това отгоре биха ме изхвърлили. Освен това, не се чувствувах призван да се представя за апостол и ако бях взел героичното решение да ги напусна, щом разбрах, че са мечтали, то бих доказал, че съм враг на хората, на които доставях невинни наслади. Бих могъл да бъда виновен за смъртта на господин Брагадино и бих изложил тримата уважавани мъже на опасността да станат жертва на първия опитен крадец, който, възползувайки се от тяхната мания, би могъл да ги разори, като ги склони към магическа операция от голям мащаб. Съществуваше и още една причина, мой мили читателю, и понеже си ми скъп, то ще ти я кажа: моето самочувствие би ми попречило да се призная, поради невежество или гордост, недостоен за тяхното приятелство и бих им дал очевидни доказателства за моята неучтивост, като престана да общувам с тях.