Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Освен това мислех, че всяка професия, която човек си избира, би трябвало да осигури издръжка за нуждите му. Средните приходи на един офицер обаче не биха стигнали за моето съществуване, тъй като вследствие на възпитанието си имах по-големи нужди, отколкото са обикновено тези на един офицер. Като свирех на цигулка, аз печелех достатъчно, за да мога да живея, без да имам нужда от някого. Положението ми, разбира се, не беше блестящо, но това ме тревожеше и отхвърляйки предубежденията си, най-сетне аз възприех навиците на моите прости другари.
Често се случваше да обикаляме през нощта из различни части на града, като измисляхме и извършвахме всевъзможни безчинства. Една от нашите любими шеги се състоеше в това, да отвързваме частните гондоли от брега и да ги предоставяме на течението в каналите, като предварително се смеехме на всички проклятия, които лодкарите щяха да изсипят против нас на сутринта. Често будехме за бърза работа уважаемите акушерки, като ги заклинахме да отидат при тази или онази дама, която после — тъй като никога не се оказваше бременна — се отнасяше с нея при идването й като с луда. Също така подвеждахме лекарите, които карахме полуоблечени да търчат при този или онзи високопоставен господин, който се оказваше напълно здрав. Дори и духовниците идваха на реда си. Пращахме ги да миросат някой съпруг, който спеше спокойно до жена си и никак не се интересуваше от последното миросване. Откъсвахме шнуровете на звънците на всички къщи и когато намирахме някоя врата отворена, промъквахме се вътре и изплашвахме спящите, като викахме, че вратата на къщата им е отворена.
През една много тъмна нощ се наговорихме да преобърнем една голяма мраморна маса, която стоеше като паметник в сградата на площада Сант Анджело. Говореше се, че по времето на Лига де Камбраи комисарите изплащали на тази маса сумите, които били събирани за Свети Марко. Поради това тази маса беше на почит.
Когато можехме да се вмъкнем в камбанариите, голямо удоволствие беше за нас да разтревожим цялата община, биейки камбаната, като че ли бе избухнал пожар. Но не се задоволявахме с това. Отрязвахме въжетата на камбаните, така че звънарят се виждаше в невъзможност да свика на сутринта вярващите за първата литургия. Понякога преминавахме канала, всеки в отделна гондола, и когато стигахме на другия бряг, побягвахме, без да платим, така че гондолиерите ни гонеха разгневени.
Целият град кънтеше от оплаквания, ние обаче се смеехме на преследванията, които се предприемаха, за да открият смутителите на общественото спокойствие. Внимавахме да не издадем нещо, защото ако ни откриеха, биха ни накарали да гребем известно време в галерата на Съвета на десетте.
Бяхме седмина, а понякога осмина, понеже, чувствувайки голямо приятелство към брат си Франческо, аз му позволявах от време на време и на него достъп до нашите нощни оргии. Междувременно страхът постави най-сетне край на тези безобразия, които считах тогава за младежки лудории. Стана така:
Във всяка една от двадесет и четирите енории на град Венеция има по една голяма кръчма, наречена магацино. Тя е отворена през цялата нощ и виното се продава на дребно по-евтино, отколкото в другите кръчми. В нея може и да се яде, но исканото ядене трябва да се донесе от съседния гостилничар, който е привилегирован за тази продажба и затова държи магазина си отворен през цялата нощ. Обикновено това е гостилничар, който приготвя много лоша храна, но само защото я дава евтино, бедните я намират вкусна и тези заведения се ползуват със славата, че са много полезни за низшата класа. По тези места не се виждат никога нито благородници, нито добри граждани, нито дори имотни занаятчии, тъй като на чистотата тук не се обръща голямо внимание. Освен това има и малки отделни стаи, където на една заобиколена от скамейки и непокрита маса почтени семейства или приятели могат да се отдадат по приличен начин на веселие.
Беше по време на карнавала през 1745 година, когато, всички ние, осмина маскирани, скитосвахме една нощ след дванадесет часа. Заети с това, да измислим някаква нова лудория, която би могла да ни развесели, влязохме да пием в един магацино на енорията Дела Кроче. Не намерихме никого вътре, но в една малка съседна стая открихме трима мъже, които се разговаряха много приятелски с една млада и красива дама, като изпразваха при това бутилките си.