Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Подобно поведение можеше само да не се хареса на тримата честни мъже, чийто оракул бях станал, но те не се осмеляваха да ми го кажат открито. Добрият господин де Брагадино се задоволи да ми загатне, че съм водил пред очите му същия живот, какъвто той е водил на моята възраст, но че трябва да бъда готов да го изкупя и да се видя наказан, когато достигна неговата възраст. Без да наруша уважението, което му дължа, аз дадох на ужасните му предсказания весело тълкувание и продължих своя път. Но той ми илюстрира примери от своята мъдрост, първия по следния повод:
Бях се запознал у госпожа Авогадро, една духовита и въпреки шестдесетте си години много запазена жена, с един млад полски благородник на име Завойски. Той очакваше пари от родината си, но докато чакаше, венецианките му набавяха достатъчно, тъй като неговата красива фигура и полските му обноски ги възхищаваха. Ние станахме добри приятели и аз му отворих своята кесия. Двадесет години по-късно той ми се отплати в Мюнхен и то още по-щедро. Завойски бе честен човек. Притежаваше незначителни интелектуални дарби, но достатъчни за неговото благополучие. Преди пет или шест години почина в Дрезден като секретар на курфюрста на Трир. На съответното място ще говоря за това.
Този любезен млад човек, когото всички обичаха и считаха за свободомислещ, понеже посещаваше господата Анджело Куверини и Лунардо Вениеро, ме запозна при разходка в градината на Зуека с една чужденка графиня, която ми хареса. Посетихме я вечерта и след като ме представи на своя съпруг, граф Риналди, тя ни покани на вечеря.
Съпругът устрои банка на фараон, аз играх като партньор на неговата жена и спечелих няколко петдесетака дукати.
Възхитен от това хубаво запознанство, аз ги посетих на другата сутрин сам. След като графът се извини, задето жена му още не е станала, той ме покани да вляза. Графинята ме прие съвсем непринудено. Останах насаме с нея, а тя притежаваше изкуството да ме накара да се надявам на всичко, без да се излага. Когато забеляза намерението ми да си вървя, тя ме покани на вечеря. Съгласих се, като играх както предишната вечер партньорство с нея и спечелих отново. Отивайки си, бях вече напълно влюбен. Естествено, посетих я на следващата сутрин с надеждата да я намеря по-отстъпчива или поне любезна, но когато съобщиха за мен, казаха ми, че била излязла.
Побързах да отида отново вечерта. След хиляди извинения банката отново се държа и аз загубих всичко, което бях спечелил с нея. Вечеряхме и след като другите се оттеглиха след ядене, останах заедно със Завойски, понеже граф Риналди искаше да ни даде реванш. Тъй като нямах повече пари, играх на честна дума, но когато графът видя, че му дължа вече петстотин цехина, той остави картите. Отдалечих се много натъжен. Честта ме задължаваше да платя на следващия ден, а аз нямах нито едно солдо. Любовта повиши отчаянието ми, тъй като рискувах да се покажа жалък в очите на една жена, в която бях влюбен. Безпокойството от това положение се изписа върху лицето ми и не убегна на следния ден от господин де Брагадино. Той ме попита приятелски и ме насърчи да му се доверя. Чувствувах, че не мога да сторя нищо по-добро и му разказах откровено цялата история, като завърших, че се считам обезчестен и ще умра от срам. Той ме утеши с думите, че ще изплати дълга ми още същия ден, ако му обещая да не играя никога вече на честна дума. Заклех му се, като целунах ръка и отидох, облекчен от този чудовищен товар, да се разхождам. Бях сигурен, че моят достоен баща ще ми даде веднага дължимите петстотин дуката и вече предчувствувах радостта от въздействието, което моята точност щеше да окаже пред очарователната графиня. Това повдигна отново надеждите ми и ми попречи да съжалявам за загубата на толкова голяма сума. Покъртен обаче от извънредното великодушие на моя благодетел, аз бях твърдо решил да удържа думата си към него.
Обядвах много весел с тримата си приятели, без да стане дума за случилото се. Миг след като бяхме станали от масата, един слуга подаде на господин де Брагадино едно писмо и пакетче. След като баща ми прочете писмото и отпрати слугата, той ме помоли да го последвам в кабинета му. Щом влязохме, ми каза: „Ето тук един пакет, който ти принадлежи.“ Отворих го и намерих вътре около четиридесет цехина. Когато господин де Брагадино ме видя така изненадан, започна да се смее и ми предаде и писмото, което съдържаше следните думи: „Господни де Казанова може да бъде сигурен, че нашата игра предишната нощ е била само шега. Той не ми дължи нищо. Моята жена му изпраща половината от парите, които загуби в брой. Граф Риналди.“