Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Ти — каза Тави, като посочи мъжа и огледа жезъла на колана му. — Центурион, предполагам?
— Да — каза младежът. — Да, аз…
— Изглежда не гледате задната врата толкова внимателно, колкото гледате отпред. Потресаващо безгрижие.
Лицето на човека стана червено.
— И така, вие нахлухте на територията на Свободния алерански и по тази причина аз ви арестувам в съответствие с общите разпоредби…
— Нямам време да слушам вашите цитати, центурион — каза Тави с тон, в който нетърпението и властността бяха отлично балансирани, но нямаше злоба. — Незабавно ме заведете при Насаг.
Един от канимите, воин, в тъмната броня от червено-черни стоманени плочки на своята каста, присви кървавочервените си очи и изръмжа на канимски на един от другарите си, рейдър:
— Я го набучи на копието си. Да видим как ще заговори тогава.
Тави се обърна и твърдо погледна канима, който говореше. Тяхната очукана група не беше създадена да впечатлява и се състоеше от един мъж, който яздеше, но без броня, на кон, който беше виждал и по-добри дни, и един разнебитен фургон с впрегнати двойка рошави мулета, управляван от момиче-марат, а в него — необлечен каним и ранен пътник.
Те трудно биха могли да минат за бандити, а още по-малко за някой достатъчно важен, за да изисква среща с командира на канимите, и ако Тави позволеше на воина-каним да се отнася с тях като към някакви скитници, те несъмнено щяха да се озоват в килия, за да ги влачат и прехвърлят от един офицер на друг, нагоре по командната верига, а цялото начинание щеше да отнеме поне няколко седмици и да завърши без резултат.
Варг вероятно можеше да потвърди ранга си за доста кратко време, но инстинктите на Тави го предупредиха да не моли канима за това. Варг реши да действат заедно и да го подкрепя, докато стигнат до Насаг, но само докато Тави се държи, както подобава на лидер.
Сред канимската каста на воините лидерите не споделят въпроси, засягащи лични интереси, на своите подчинени. Те доказват такива неща сами. И на първо място — кой е шефът.
Тави трябваше да докаже своето превъзходство сам, и то веднага, а когато превъзходството трябва да се доказва пред каними, действията безспорно говорят много повече от думи.
И така, без излишни думи, Тави скочи от коня и небрежно приближи до канима, гледайки го право в очите. Тави спря на около шест фута от вълка-воин и заговори на родния му ръмжащ език:
— Я повтори, ако обичаш. Не те чух.
Войниците от Свободния алерански се опулиха. Всеки каним в полезрението обърна глава към Тави и наостри уши.
Воинът-каним свали подбрадника и предупредително ръмжене заклокочи в гърдите му.
Тави издаде хриплив лаещ смях и оголи зъби в отговор.
— Ти какво, да не искаш да ме уплашиш?
Воинът-каним сложи ръка върху дръжката на меча.
— А ти да не искаш веднага да ти пусна кръв, сочар-лар?
Тави вдигна вежди, чувайки непозната дума, и погледна Варг.
— Маймуна — преведе Варг на алерански. — И дете от мъжки пол.
— Той ме нарече момче-маймуна? — попита Тави.
Варг кимна.
Тави кимна в знак на благодарност и отново се обърна към воина-каним.
— Заведи ме при Насаг — каза му Тави. — Веднага.
Канимът вдигна устни, оголвайки зъби.
— Хвърли си меча и се моли да съм достатъчно милостив, момче-маймуна.
— Да не искаш да ме умориш до смърт с приказки? — попита Тави. — Не мога да не си задам въпроса защо ти, воинът, командваш занаятчии и маймуни, охранявайки селски път. Гадно. Прекалено безполезен ли си за истинска битка?
Каним изръмжа гневно и се хвърли към Тави, а мечът му светкавично напусна ножницата.
Тави изобщо не очакваше чак толкова силна реакция, но беше готов за действие от момента, в който слезе от коня.
Той зае скорост от фуриите на вятъра, за да забави случващото се, и извади меча, за да посрещне канима, после издърпа сили от земните фурии и напрегна цялото си тяло, бедрата, раменете и краката, за да може с всички сили да нанесе удар върху оръжието на канима.
Алеранският гладиус със звън срещна канимското острие от кървава стомана и го разби на парченца под звука на разкъсан метал. Канимът се олюля и Тави се стрелна напред, насочвайки ниския, широк замах на меча си към задната част на покритите с броня крака на канима.
Канимът дръпна крака си от по-далече от удара, който би могъл да разкъса сухожилията и да го направи инвалид, а Тави заби рамо в корема му с цялата си тежест и мощ на фуриите, като почти откъсна огромния вълк-воин от земята, преди с трясък да го просне по гръб.