Съдбовният кораб [bg]

Всички блестяха с богатите придобивки от най-скорошното им пиратстване. Ета беше придумала дори Уинтроу да облече риза с широки ръкави от тъмносиня коприна, избродирана с гарвани от собствената ѝ игла. Верният Соркор сега носеше изумруди на ушите си и широк кожен колан, обшит със сребро, който държеше два съответстващи си меча. Богатството на платовете, които носеше Ета, се подсилваше още повече от невероятната ѝ кройка. Беше ли носен някога преди плат със златни нишки за катерене по мачта? В трюма имаше други придобивки от морето: редки лекарства и екзотични ароматни масла, злато и сребро с образите на много и различни сатрапи, скъпоценности — и необработени, и грижливо оформени в бижута, чудни кожи и блестящи гоблени. Сегашното богатство в трюма му като нищо се равняваше на придобитото за цялата предходна година.

Ловът напоследък беше богат, пиратството никога не бе било по-лесно. С флотилия от змии по фланговете си, не му се налагаше да прави нищо, освен да забележи интересен съд. Двамата с Мълния избираха целите си и тя пращаше напред змиите. След час или два от тормоза им жертвата им се предаваше. Първоначално, в този момент той се приближаваше до деморализирания кораб и настояваше всичките му ценности да му бъдат предадени. Екипажите винаги раболепничеха и се подчиняваха с готовност. Без дори да вади меч, Кенит ошушкваше съдовете, след което ги отпращаше по пътя им, като строго им напомняше, че тези води вече са провинция на крал Кенит от Пиратските острови. Предлагаше, че ако владетелите им се интересуваха да си осигурят щедри такси за преминаване през територията му, той вероятно би бил склонен да преговаря с тях.

Бе наредил на змиите да му „донесат“ последните два кораба. Вивачия стоеше на котва, докато змиите подкарваха жертвите ѝ към нея. Последният капитан се бе предал на колене, докато Кенит седеше като на трон върху удобен стол на бака на Вивачия. Мълния се наслаждаваше на зле прикрития ужас на капитана спрямо нея. След като Кенит бе направил избора си от корабния манифест, заловеният екипаж се бе погрижил за пренасянето на товара. Единствената грижа на Кенит беше да предпази собствените си хора от това да се отегчат или да станат самодоволни. Планираше от време на време да спира по някой робски кораб, за да позволи на екипажа да задоволи нуждата си от кръвопролитие и да нахрани змиите, за да подсили предаността им към себе си.

Съобщението на Фолдин беше пристигнало с бърз малък кораб на име Духче. Макар че Джола бе разпознал кораба и че съдът плаваше под гарвановия флаг на Кенит, нито той, нито Мълния бяха успели да устоят да не покажат силата си. Змиите бяха изпратени напред да наобиколят малкия кораб и да го придружат до Кенит. Капитанът се бе показал като смел, когато поздрави Кенит, но никакво количество перчене не можеше да прогони напълно треперенето на гласа му. Вестоносецът беше блед и тих, щом достигна палубата на Вивачия, тъй като бе изминал разстоянието през блещукащите гърбове на змиите с малка лодка.