Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Заповеди?

Фурията погледна малазанеца на редовна служба — червенокос фаларски ветеран от походите в Дженабакъз, загорял от слънцето, сякаш винаги небръснат, дори и на сутрешния строй. Все още не беше забелязала никакъв признак той да се отнася положително или пък не към новото разпределение на постовете. Старателен професионален войник, беше изводът й. Най-напред не каза нищо. Заповедите трябва да са съвършено очевидни, мина й през ума.

— Как се справя градското опълчение?

Повечето от частите им бяха опълченци — граждани, наети, примамени и направо заставени да изпълнят явно неприятното задължение всъщност да защитават града си. Дадоха й четиристотин, за да удържа този участък от стената. Банат водеше трите взвода от гарнизона, които бяха гръбнакът на поделението й.

Сержантът се намръщи с обичайната за професионалиста неприязън към аматьорите.

— Притеснени и неумели. Още не са опикали гащите.

— Дръжте ги под око.

— Слушам.

— И не откривайте стрелба, докато не наредя. Свободен сте.

Още едно отсечено отдаване на чест, уставно кръгом, излизане. Може би — хрумна й — пресиленото държане като на строевата площадка бе един голям насочен към нея среден пръст. Е, какво пък? По-зле от това нямаше да стане. Той не е на „ти“ с Юмрука. Тя се подаде от платформата да прецени какво става. Над нея пронизително изстърга и изскърца метал и камъните на кулата потрепериха. Натягаха Звяра. Фурията чуваше как Треперко ликуващо ругае момчетата, които му помагаха, и не можа да удържи усмивката си. Богове, Треперко бе най-щастлив, когато разполагаше с машина, за да стовари гибел върху някого. А Звярът беше нарочно направен лично от него. На задната част на кулата поставиха лебедка, за да издига огромните глинени гърнета, в които можеше да се окъпе дете — това бяха снарядите. Само дето човек не би имал охота да се къпе в тях. Бяха напълнени с масло и запечатани. Най-мощната муниция на света.

Фурията гледаше как сигналистите махат по редиците. Сапьорите хванаха щитовете на колела, а зад прикритието им се строяваха стрелците с лък. Много стрелци. Фурията присви очи и опита да се взре в сгъстяващия се здрач. Приличаха на воини от сетските племена. Спешени конни стрелци? Какво крояха те, в името на Десембрий? В нощта проечаха рогове и талийските обсадни машини — средно големи катапулти и онагри — стреляха. Горящи вързопи намаслени парцали се извиха над главите им, последвани от дим и пламъци. В стените изпукаха камъни. Фурията не им обърна внимание — талийците все още нямаха и една машина, способна да повреди стените на Хенг. Това беше просто стрелба за дразнене, предназначена да ги държи с наведени глави. Рояк стрели затъмни небето, издигна се, а после падна, изпълнен със смъртоносно изящество. Въпреки че бе прикрита, Фурията трепна от мисълта какво опустошение ще причинят такива залпове по парапета на стената. Докато наблюдаваше, от позицията им се понесе нестройна стрелба в отговор. Фурията изтича до свода и извика: