![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Дребосъка сочи на крака, свил юмруци, Фолко слушаше Малкото джудже с нарастващо учудване. Никога не се беше случвало Дребосъка да приказва с такава страст и толкова красноречиво.
- Ние, тангарите – продължаваше Дребосъка. – сме най-свободните същества на този Свят. – Очите на Малкото джудже горяха, скулите ритмично се издуваха в такт с произнасяните думи. – И на мен ми е странно, Торин, че именно ти не разбираш това, че всичките тези години ние само това и правехме, че сляпо бродехме незнайно накъде по нареждане на най-различни Сили, дето кой знае защо се смятат в правото си да се разпореждат с нашите съдби! Изобщо не мога да понасям някой нещо ми заповядва! И много хубаво се оказа делото ни, щом в края на краищата нашите братя, Черните джуджета, – ни принудиха... сами знаете какво. – Той с бяс дръпна обхваналата лявата му китка сива гривна-убиец. – Ненавиждам да ми запушват устата! – продължаваше да бушува той. – Наговориха ни сладки приказки едните, сега щеше да наговори Драконът – Не желая! Аз съм майстор, свободен тангар, а не парцалена кукла на всичките тези магове и змейове! И да си кажа истината, аз вече съм готов... скъпо да платя, за да ме освободи някой от това нещо! – Той отново разтърси гривната.- Ти сигурен ли си, че тези които ми я сложиха, ще удържат на думата си? Че няма да им дойде наум да се избавят от нас, да речем след минута? И още. – Той си пое дъх, но никой не се възползва от паузата, за да му възрази. – Ти мислиш, че аз закрещях от болка, когато Олмер се опита да свали гривната от мен? Ти действително повярва, че аз, опитният ковач, бих квичал толкова позорно като на свиня под ножа заради едно нищо и никакво изгаряне? Как пък не! – Дребосъка подскочи към Торин, ноздрите му трептяха. – Аз закрещях когато разбрах, че той сега ще я свали от мен! Че може да го направи! И аз до смърт се уплаших от това... Ц продължи малко по-тихо той – и тогава щях да се превърна в марионетка... – завърши той съвсем тихо. – И тогава аз закрещях... и излъгах, явно, дори и него, а сега съжалявам. – Гласът на Дребосъка падна до едва доловим шепот. – Сега мисля, че това щеше да е по-добре, отколкото да живея ето така, с дремеща отровна змия на китката.
Настъпи тишина. Дребосъка мълчеше, тежко дишайки и гледайки в земята. Изумено мълчаха Фолко и Торин, без да знаят какво да кажат. Мълчеше като в очакване и самата гора, сякаш вцепенени клоните бяха замрели над главите им.
- Сега разбрахте ли? – вдигна очи към приятелите Дребосъка. – Не ми е вече по сърце това, което правим. Ние сме кукли! Нас ни въртят, както си искат, а ние само можем да се хвърляме от един Силен при друг! Пфу, позор! Посочват ни кого да подгоним, като че ли сме ловджийски псета! И ние се хвърляме... Ние дълго гонихме Олмер, а сега виждам, че той не е нито по-добър, нито по-лош от същите тези Черни джуджета, дето ни окачиха тези джаджи! Не, всички тези Силни не се различават един от друг и лъжат необуздано, а ние слушаме, зяпнали като глупаци, и вярваме, и ритаме срещу ръжена, и умираме, само Дурин знае защо!
Той махна с ръка. Фолко и Торин се спогледаха и джуджето отвори уста, но Дребосъка заговори отново.
- И сега аз със сигурност знам, че се намесихме в чужда работа – продължаваше Малкото джудже. – Ето ти, хобите, ти започна това дело, имайки зад гърба си славните дела на предците си. Ти реши чрез волята си да сложиш край на това, което смяташ за Зло. Но спомни си, всичко което можа да направи Фродо, беше да отнесе и да унищожи Символа на тъмната сила, доверен му от другите. Той го получи от чуждя ръце! Едва ли ти е съдено да направиш повече, прости ми за прямотата. Всички ние не биваше да отваряме усти за непосилна лъжица, запомнете думите ми – мрачно завърши той и замълча окончателно.
Торни се приготви да възразява, но Фолко го дръпна за ръкава,
- Ти си прав за много неща, Дребосък – бавно каза хобитът, – Жалко само, че не ни ги каза по-рано. И какво имаш намерение да правиш сега? Няма да спаря с теб – всеки си има своя вяра и е безсмислено да обсъждаме, коя от тях е по-добра. Много по-важно е друго – какво имаш намерение да правиш? Накъде ще тръгнеш? Дълго бяхме приятели, бихме се рамо рамо и не ни е все едно къде ще отидеш сега. Аз така разбирам, че искаш да си тръгнеш, нали?
Настъпи тежко мълчание. Торин сумтеше, кривейки устни и стискайки юмруци, Дребосъка съвсем наведе глава.
Над тях шумеше вятъра в клоните, септемврийското слънце, вече не горещо, играеше с лъчите си по алените страни на осеялите буците пръст горски плодове, Някъде недалеч седяха в кръг елфите и принц Форве нещо говореше на спътниците си, като от време на време хвърляше притеснени погледи към храсталаците, където се криеха приятелите.