Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Какво говориш..., – започна Торин, но Фолко властно го прекъсна:

- Замълчи, Торин! Дребосък! Да ти кажа ли от какво се страхуваш? Ти знаеш какво може да направи с теб Кахар Ауле, вашия Предвечен Отец! Ти постъпи необмислено, без да си дадеш сметка за последствията, а те се оказаха такива, че съвестта ти не издържа.

Ти се постара да изкупиш извършеното, честно и храбро се сражава, все още колебаейки се между страните. Аз те разбирам, защото сам изпитах нещо подобно в отряда и а Отон, когато ми се струваше немислимо да вдигна меч срещу онези, е които спях край един огън и които деляха с мен къшея хляб. Кажи ни и ние ще те разберем. Стига си се мятал натам-насам! Ще ти се наложи да избираш, макар че всъщност няма от какво и да избираш.

Беше страшно да се гледа Дребосъка. Той стоеше, олюлявайки се, блед като смъртта и дишаше тежко. На лицето му блестяха едри бисерчета пот. Фолко с известен страх следеше дали няма да посегне ръката на Малкото джудже към оръжието, тласната от безизходното отчаяние, което го беше обхванало?

Но конвулсивно стиснатите юмруци на Дребосъка се отвориха, дълбоката бръчка, прорязала челото, за известно време се разглади и Фолко вътрешно възликува – чашите на везните се наклониха в тяхна полза

- Добре – процеди Строри. – Така да бъде, добре. Не знам, как си научил, но добре... Торин, остави секирата.

Съвсем ошашавен, Торин бързо хвърли секирата на земята. Дребосъка дълбоко въздъхна, огледа се, сякаш за всеки случай си вземаше сбогом с този свят, и заговори. Още първите му думи удари хобита и Торин като гръм.

- Да, ти си прав – навеждайки очи, мъчително изговори Дребосъка. – Аз действително познавах Олмер по-рано... и изпълнявах някои негови заръки...

И той продължи, объркано, давейки се, като че ли бързаше да излее от себе си наболялото, а потресените приятели само мълчаливо го слушаха...

Оказва се, че много отдавна, малко по-късно след Торин, съдбата била събрала Злият Стрелец и Дребосъка. Тогава още съвсем младият тангар, току-що пуснал брада и усвоил първите тайни на ковашкото майсторство, се шляел по Арнор, като не знаел с какво да се захване. Всекидневната делнична работа му се струвала скучна, търговията – незаслужаваща внимание. Той не придавал значение на парите, живеел от случайна работа. Други джуджета биха спестили през тези години немалки суми, защото работата на подземните майстори бе високо ценена, но Строри похарчил всичко, което имал. Неумерената страст към бирата се обърнала на караница в една от столичните пивници. Попрекалилото джудже отказало да плаща сметката, а когато стопанинът поискал от Дребосъка красивия му колан с чудесно изработени сребърни токи в залог, джуджето му отвърнало с първото, което му попаднало под ръката – счупения крак на пейката. Кръчмарят паднал, някой повикал стража, и когато през вратата нахлули яките арнорски броненосци в пълно бойно въоръжение, Дребосъка разбрал, че работите отива на зле. „Като каменен плъх в огнище.“ Но той бил със меч и секира, бирата го ударила в главата и той извадил оръжие.