Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Охкайки, хобитът се надигна и се повлече след неуморимия Торин някъде в навътре в самите дълбини на заобикалящите поляната гъсталаци. Дребосъка вече седеше там, мрачен и готов да се брани. Виждаше се, че и на него, както и на хобита много му се искаше да избяга, но ако Фолко мечтаеше просто без да мисли да се потъркаля с удоволствие под чудните звуци на елфическата песен, то Дребосъка със всички сили се опитваше да не допусне този разговор.

- А сега говори! – заповяда Торин.

Малкото джудже се наду, и Фолко разбра, че Торин от самото начало взе лош тон. С Дребосъка трябваше да се разговаря с непререкаеми заповеди.

- Какво да говоря? – засъска Строри. – Успокой се Торин, каква муха те е ухапала? Какво искаш от мен?

- Искам да знам, защо не тръгна с нас при Орлангур – невъзмутимо каза Торин. – Вече казах на хобита и ще го повторя и на теб. Трябва да си имаме доверие един на друг напълно. Не те разбирам! От какво се уплаши? Ти нали не по-зле от мен знаеш, че това не е просто дракон.

Дребосъка мълчеше, нервно хапейки устни. Джуджетата изобщо са като никой друг сдържани и ако някой от тях вече пред хора си хапе устните, или кажем се изчервява – това значи, че нещата са действително много сериозни.

- Какво ще се промени, ако не отговоря на въпроса ти? – присви очи Малкото джудже.

- Много бих се огорчил – тихо отговори Торин, – Заедно изминахме такъв път, какъвто не беше се случвал на нито едно от джуджетата от Северния свят. Ние бяхме едно цяло и когато се сражавахме, удряхме като една ръка! Ала сега нещо е застанало между нас. Аз не разбирам какво е то, нито защо мълчиш ти!

Строри мълчеше, навел глава. Ръката му стискаше дръжката на меча.

- Е добре, ще се опитам да обясня – с нежелание изплю той след дълго мълчание. – Това е вашият всезнаещ Дракон! Аз не му вярвам, не му вярвам и се страхувам от него! Е, не заради това, разбира се, че може да ме изяде... пред такива лакомници не отстъпвам. А не ви последвах затова, че той може да ме омагьоса така, че да стесни и без това не много широкия кръг от позволеното ми! Разбираш ли или не? -Той все повече се въодушевяваше, на бузите му се разгаряха алени петна. – И аз не искам, чуваш ли, не искам той сега да ми заповядва, как да постъпя, и с това да ми отнема още повече свободата!

- Какви глупости говориш! – възкликна Торин, недоумяващо гледайки приятеля си. – Откога новото знание е получило способността да намалява свободата ти?!

- Много е просто! – впи Малкото джудже разгорещен поглед в Торин. – Ние се намъкнахме в игра, от която няма изход, не знаем къде е той, но вярваме, че някой е способен да ни го посочи и затова, разтворили устни, внимателно слушаме всички, които ни казват как трябва да постъпваме в тази игра, за да не за-газим съвсем. Но всеки, който ни говори така. свива и свива кръга на достъпното за нас, на нашето собствено разбиране, в пределите на което ние можем да избираме сами!