Драконите на сломеното слънце [bg]

— Съжалявам, Тас — произнесе магьосникът, а в гласа му се долавяше не по-малко напрегнатост, отколкото се виждаше и по лицето му. — Бях разстроен и изплашен. Джена ужасно ми се разсърди. След като ти си тръгна, ми каза, че изобщо не те вини, задето си избягал. И беше права. Трябваше да ти обясня нещата спокойно и разумно. Не биваше да ти викам. Но когато видях онази празнота, се паникьосах.

Той погледна Тасълхоф и въздъхна дълбоко:

— Тас, иска ми се да имаше някакъв друг начин. Трябва да разбереш. Ще се опитам да ти го обясня колкото мога по-добре. Съдбата ти е предопределила да умреш. И понеже не си умрял, на света са се случили всички тези ужасни неща. Да го кажем иначе: ако беше умрял, светът, който си видял при първото погребение на баща ми, вероятно щеше да бъде такъв и сега. Разбираш ли?

— Не — каза кендерът.

Магьосникът го погледна с явно разочарование.

— Боя се, че не мога да ти го обясня по-ясно. Може би тримата със Златна Луна трябва да го обсъдим. Не е необходимо да бягаш отново. Няма да те насилвам да правиш нещо против волята си.

— Не искам да наранявам чувствата ти, Палин — отвърна Тас, — но не можеш да ме принудиш да сторя каквото и да било. Освен това аз имам устройство за пътуване във времето, а не ти.

Магьосникът го изгледа още по-мрачно, след което най-неочаквано се усмихна. Не беше съвсем цяла усмивка, по-скоро четвърт, понеже се повдигнаха само ъгълчетата на устните му, а очите дори не промениха изражението си, но поне бе някакво начало.

— Така е, Тас — каза той. — Устройството е в теб. И сам знаеш кое е правилно и кое не. Знаеш и че си дал обещание на Физбан и че той е разчитал да го удържиш.

Палин замълча. После добави тихо:

— Известно ли ти е, че Карамон произнесе реч на твоето погребение?

— Наистина? — попита втрещено Тас. — Дори не знаех, че съм имал погребение! Не смятах, че от мен е останало нещо повече от малко лепкави нещица между пръстите на гиганта. Какво каза Карамон? Имаше ли много хора? Донесе ли Джена бухтички с крема-сирене?

— Имаше огромна тълпа — отговори магьосникът. — За да отдадат почит пред героичните ти тленни останки, се бяха стекли хора от цял Ансалон. А колкото до това, какво каза баща ми, той те нарече „кендер на кендерите“. Каза и че си бил нагледен пример за най-добрите качества на расата си: че си бил благороден, самопожертвователен, храбър и — над всичко — достоен.

— Може пък Карамон да е грешал за мен — рече Тас, като му хвърли крадлив поглед.

— Може би е така — съгласи се Палин.

На кендера никак не му се нравеше начинът, по който се взираше в него магьосникът — като че самият Тас бе започнал да се смалява и да се превръща в нещо гадно, например в хлебарка. Не знаеше как да постъпи, нито какво да каже; доста необичайно усещане за него. Не можеше да се сети някога да го е изпитвал и се надяваше никога повече да не му се наложи да го почувства. Тишината натегна, додето Тасълхоф не се изплаши, че ако някой от тях помръдне, мълчанието ще се отплесне и ще удари някого през лицето. Ето защо усети невъобразимо облекчение, когато откъм стълбището се чу някаква суматоха, която отвлече вниманието на Палин и разведри малко обстановката.