![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Двамата с неговия партньор бяха верни поклонници на полицейския телевизионен сериал „Хайка“352. Бяха си изработили безизразни каменни физиономии, неизразителен равен говор и гласове без каквато и да е интонация. Единият бе висок и кльощав, другият беше нисък и дебел. Двамата вървяха в крак.
— Поговорих с доктора там — рече Тен Айк. — Младичък още, казва се Готшалк. Уинсъм им е разправил доста неща.
— Сега ще видим, Ал.
Йонеш и Тен Айк вежливо изчакаха пред вратата, докато единственият фотограф в групата провери светкавицата на камерата си. Иззад вратата долетя налудничаво радостен женски писък.
— Охо-о! — възкликна един репортер.
Полицаите почукаха.
— Влизай, влизай — извикаха едновременно три-четири пияни гласа.
— Полиция, госпожо.
— Не понасям ченгета — изръмжа някой отвътре.
Тен Айк изрита вратата, която бе само притворена. Струпаните зад вратата отстъпиха настрана и в полезрението на фотографа се озоваха Мафия, Каризма, Фу и компания, които играеха на „Музикално одеяло“. Фотоапаратът избръмча и щракна.
— Не става — въздъхна фотографът. — Не можем да публикуваме такава снимка.
Ван Айк си проби път до Мафия.
— Достатъчно, госпожо.
— Искате ли да поиграем? — Гласът й звучеше истерично.
— Говорихме със съпруга ви — с търпелива усмивка я уведоми полицаят.
— Трябва да ни придружите — добави Йонеш.
— Мисля, че Ал е прав, госпожо.
От време на време проблясъците на светкавицата озаряваха стаята, като мълнии. Тен Айк размахваше заповед за задържане.
— Всички сте арестувани, момчета — заяви той и се обърна към Йонеш: — Позвъни на лейтенанта, Стив.
— За какво? — разкрещяха се присъстващите.
Тен Айк умееше да избира подходящия момент за действие и съответно изчака няколко удара на сърцето.
— Нарушение на обществения порядък е напълно достатъчно като обвинение — поясни той.
Тази вечер може би единствените, чието спокойствие остана ненарушено, бяха Маклинтик и Паола. Малкият пъргав „триумф“ се носеше устремно край Хъдзън и прохладният насрещен ветрец издухваше последните частици от Нуева Йорк, които досега бяха задръствали устите, ноздрите и ушите им.
Паола направи откровени самопризнания и Маклинтик остана спокоен. Докато тя му обясняваше коя е в действителност и разказваше за Стенсъл и Фаусто, — дори включи в своята изповед кратък носталгичен пътепис за Малта, — Маклинтик внезапно осъзна нещо, което би трябвало да е проумял отдавна: че единственият изход от това превключване от равнодушие към налудничавост, очевидно е бавната, обезкуражаваща, тежка работа. Обичай, без да го обявяваш на всеослушание, помагай без прекаляване и престараване и без да го афишираш: бъди спокоен, ала не и равнодушен. Ако бе имал поне малко здрав разум, той би трябвало отдавна да е стигнал до тази мисъл. Тя не му бе хрумнала спонтанно като откровение, а бе възникнала само като признание, че за възприемането на някои неща е нужно известно време.
— Ясно — отбеляза след малко той, когато навлизаха в курортния район Бъркшайърс. — Знаеш ли, Паола, цялото това време аз съм свирукал някаква глупава темичка. Същински господин Благодушко, това съм аз. Мързелив и безрезервно вярващ, че все отнякъде ще се намери чудотворен лек, който ще изцели този град, а заедно с него и мен. Няма и никога няма да има такова вълшебно средство. Никой няма да слезе от небето и да заглади конфликта между Руни и жена му, или в Алабама или в Южна Африка или да ни сдобри с Русия. Вълшебни думички не съществуват. Дори „обичам те“ не е достатъчно силно като заклинание. Представяш ли си Айзенхауер да изпрати такова признание на Маленков или Хрушчов!353 Смехория направо.
— Човек трябва да бъде спокоен, ала не и равнодушен — продължи той след кратка пауза. Преди двайсетина километра бяха минали край прегазен на шосето скункс и вонята ги преследваше все още. — Ако майка ми беше жива, щях да я накарам да избродира на кърпичка тези думи.
— Ти нали знаеш… — започна тя — … че аз трябва да…
… се върнеш у дома. Знам, разбира се. Но седмицата още не е приключила. Давай го по-спокойно, момичето ми.
— Не мога. Как мога изобщо да бъда спокойна?
— Ще стоим далеч от всякакви музиканти — бе единственото, в което я увери Маклинтик. Знаеше ли той изобщо какво душевно състояние да й препоръча.
352
„Хайка“ — телесериал за лосанджелиската полиция, излъчван по американската телевизия от 1952 до 1970 г.
353
Дуайт Айзенхауер (1890–1969) — президент на САЩ (1953–1961); Григорий Маленков (1902–1988) — министър-председател на СССР (1953–1955); Никита Хрушчов (1894–1971) — първи секретар на КПСС (1953–1964) и министър-председател на СССР (1958–1964).