V. [bg]

— Слушай, не знаеш ли, че животът е най-ценното, което имаш? — попита излезлият от кухнята Пиг Бодайн.

— Това съм го чувал и преди — заяви Уинсъм и скочи. Обаче бе забравил за пожарната стълба, която стигаше на метър под прозореца. Докато се надигне и отново прехвърли крак над перилото, Пиг бе излязъл бързешком през прозореца и сграбчи Уинсъм за колана, точно преди той да направи повторен опит за летене.

— Успокой се — извика Пиг.

Пикаещият долу в двора пиянчуга вдигна поглед и радостно закрещя, призовавайки всички да дойдат, за да наблюдават самоубийството. Последва масово включване на осветлението в околните апартаменти и разтваряне на прозорци. Скоро Пиг и Уинсъм вече имаха многобройна публика. Руни висеше, превит като сгъваем нож, взираше се умиротворено в пияницата долу и го засипваше с ругатни.

— Какво ще кажеш да ме пуснеш, а? — попита след малко Уинсъм. — Не ти ли отмаляха ръцете?

Пиг призна, че са уморени наистина.

— Между другото, разправял ли съм ти оня виц за друсания духач, духовития духовник и душевния душеприказчик? — добави той.

Уинсъм прихна и в същия момент Пиг го прехвърли с мощен замах през перилата на пожарната стълба.

— Не е честно — заяви Уинсъм на омаломощения Пиг. Отскубна се и затрополи надолу по стълбата. Запъхтян като кафеварка с повредени клапани, Пиг хукна след него. Хвана го два етажа по-долу: Уинсъм бе възседнал перилото и стискаше с пръсти носа си. Този път Пиг метна на рамо Уинсъм и решително потегли нагоре. Уинсъм се изхлузи от рамото му и избяга един етаж надолу. — Добре де и от четвъртия става. Достатъчно е високо.