V. [bg]

— Моля за разрешение да сляза на брега, сър — отрапортува Пиг.

— Разрешавам. Какво има в мешока?

— В мешока ли?

— Да, ето в този.

— Интересно, какво ли има? — замисли се Пиг.

— Сигурно бельо за смяна — предложи Нуп, — тоалетни принадлежности, списания, мръсни дрехи за мамчето, да ги изпере…

— Точно така, сър. Добре че ме подсетихте, господин Нуп…

— А също и радиолампи.

— ’Кво?

— Отваряй мешока.

— Мисля, че бих искал да се отбия за малко в канцеларията и да прегледам корабния устав, сър — отвърна Пиг. — Просто така, за всеки случай, да проверя дали не ми заповядвате да направя нещо, как да кажа, нещо нередно…

Нуп внезапно подскочи със зловеща усмивка и се приземи право върху отпускарския мешок, където нещо издрънча отвратително и захрустя.

— Аха! — тържествуващо изкряка Нуп.

След седмица капитанът разгледа простъпката на Пиг и му наложи забрана за брегови отпуск. Името на Хирошима изобщо не бе споменато. Обикновено за подобни кражби се полагаше военен съд, арест и позорно уволнение — с цел укрепване на морала. Обаче добрият стар командир на „Ешафод“, капитан К. Осрик Лич, се бе обградил плътно със сплотен кръг от матроси, които до един можеха да бъдат определени като непоправими закононарушители. Трупата включваше помощник-машиниста „Бебето“ Фаланж, който периодично си връзваше забрадка и разрешаваше на наредилите се на опашка моряци от I взвод да му пощипват бузите; палубният матрос Лейзър, който драскаше мръснишки надписи върху паметника на Конфедерацията в центъра на града и обикновено го докарваха в усмирителна риза от отпуск; неговият приятел Теледу, който веднъж, за да се скатае от наряд, бе скочил в хладилника и остана там две седмици, преживяваше на сурови яйца и замразени хамбургери, докато бе извлечен навън от цяло полицейско звено начело с корабния полицай; и старшина-кормчия Грумсман, за когото лазаретът бе втори дом, защото той непрекъснато завъждаше пичи въшки, които, за безкрайно огорчение на корабния лекар, наистина благоденстваха и се размножаваха още по-неудържимо под живителното въздействие на предписвания от него свръхмощен суперпестицид.

Капитанът, вече свикнал при разследването на всяко произшествие да вижда мутрите на тази част от екипажа, започна да се отнася към тях със снизходително благоразположение, като с „негови момчета“. Той задейства връзките си и прибегна до всевъзможни нерегламентирани и полузаконни процедури, за да ги удържи във флота и съответно на борда на „Ешафод“. Пиг в качеството си на пълноправен член-основоположник на Капитанското (тъй да се каже) Войнство, мина само с един месец лишаване от брегови отпуск. Но скоро времето започна да се точи нескончаемо бавно и Пиг, естествено, бе привлечен в орбитата на въшлясалия Грумсман.