V. [bg]

Накрая Профейн се измъкна от група доброжелатели и зърна Естър, която пресичаше пистата. Беше загубила едната си обувка. Бени тъкмо затича след нея, когато едно рухнало тяло прегради пътя му. Той се спъна, падна и когато отвори очи, видя чифт смътно познати женски крака.

— Бенито. — Печално нацупените, както винаги сексапилни устни.

— Господи! Само това липсваше!

Тя се връщаше в Сан Хуан. Нито дума за месеците след изнасилването, до този ден.

— Фина, Фина, недей да заминаваш. — Има ли смисъл да задържаш, като снимка в портфейла, една, макар и неосъзната, отдавна угаснала любов, отлитаща за Сан Хуан?

— Анхел и Херонимо са тук. — Хосефина се огледа разсеяно. — Настояват да замина. — И продължи към самолета.

Бени я последва, мърморейки несвързано. Беше забравил за Естър. Кукарачита и баща й ги изпревариха тичешком. Профейн и Фина отминаха търкалящата се на пистата обувка със счупен ток на Естър.

Накрая Фина се обърна към него, със сухи очи, без нито сълза в тях.

— Помниш ли оная вечер, когато бях във ваната? — плюна, завъртя се и хукна към самолета.

— Бабината ти трънкина! — изсумтя Бени. — Рано или късно щяха да те докопат. — Но остана там неподвижен, като истукан. — Готово, направих го! — произнесе той след известна пауза. — Това бях аз! — Мухльовците според него представляваха същества пасивни и доколкото помнеше, не бяха изпадали в подобни откровения дотогава. — Мамка му! — Освен това бе оставил Естър да се измъкне, плюс Рейчъл бе зависима вече от него, а и не бе много ясно какво ще стане с Паола. За младеж, който не чукаше редовно, му се събираха повече женски проблеми, отколкото на всички негови познати.

Той тръгна назад, да намери Рейчъл. Метежът затихваше, порядъкът бе възстановен. Зад него засвистяха витлата, самолетът потегли, зави и излезе на пистата за излитане, засили, отдели се от земята, полетя и изчезна в небето. Профейн даже не се обърна да го изпрати с поглед.