V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Ези-тура — запя Маклинтик на масачузетските дървета — сега лекувам неврози с акупунктура…
Тринадесета глава
В която връвта на йо-йо се проявява като душевно състояние
І
По време на пътуването до Малта, което стана в края на септември, слънцето изобщо не се показа в небето над Атлантика. Името на лайнера бе „Сузана Скуадучи“ и той преди време бе изиграл незначителна роля в отдавна прекратеното опекунство на Бени над Паола. Онази сутрин — осъзнавайки, че йо-йо-то на Съдбата за пореден път е заело изходно положение, — Бени също се върна на обвития от мъгла кораб, без никаква принуда, без предчувствия, без нищо; просто с мисълта да остане на повърхността, да улови дадена посока и да се носи по течението, накъдето го отведе волята на Съдбата. Ако Съдбата би могла да има воля, разбира се.
Няколко души от Пасмината дойдоха да пожелаят на Профейн, Стенсъл и Паола леко плаване — тези, които не бяха в затвора, в провинцията или в болницата. Рейчъл не се появи. Делничен ден, тя би трябвало да е на работа. Поне тъй предполагаше Бени.
Той бе попаднал на кораба случайно. Преди две-три седмици — докато Стенсъл обикаляше града, упражняваше „влияние“, уреждаше билети, визи и ваксинации за себе си и Паола, внимателно отбягвайки да нарушава уединението на Профейн и Рейчъл — Бени бе почувствал най-после, че е стигнал до някаква мъртва точка и се е устроил в този град, намерил е своето Момиче, открил е своето призвание в професията нощен пазач и обект за подигравки на МОР, и е намерил подслон в апартамент с три момичета, едно от които бе заминало в Куба, второто щеше да отплава за Малта, а третото, неговото, оставаше в Нуева Йорк.
Бе забравил за неодушевения свят и закона за възмездието. Напълно бе забравил, че тяхното безметежно уединение, двойната обвивка от успокоение, се бе родило само няколко минути след многократното подритване на гумите, което за един неудачник е чиста проба глупашко недомислие.
А Те (неодушевеният свят и законът за възмездието) се проявиха твърде скоро. Само няколко дни след това, веднъж в четири сутринта Профейн легна, надявайки се на поне осем часа сън, преди да стане време за работа. Когато най-после отвори очи, осветлението в стаята и състоянието на пикочния мехур му подсказаха, че се е успал. Електрическият будилник на Рейчъл жужеше весело до него и стрелките му показваха 1:30 след полунощ. Рейчъл беше излязла някъде. Бени запали осветлението и видя, че будилникът е нагласен да звъни в полунощ и копчето е оставено на позиция „включено“. Значи някаква неизправност. „Мамицата ти, копеле такова!“ Той хвана часовника и го запрати напосоки из стаята. При удара във вратата на тоалетната, будилникът се включи и зазвъня гръмко и високомерно: „Бззз“.
По-нататък Бени обърка лявата с дясната обувка, поряза се при бръсненето, в метрото жетонът не пожела да влезе в процепа на въртящата се преграда и влакът отпраши току под носа му. Когато пристигна в центъра на града, вече минаваше три часа и в „Антрорисърч Асосиейтс“ царяха врява и хаос. Бергомаск го посрещна на вратата, почервенял от яд.
— Познай какво стана — изкрещя шефът.
Оказа се, че тази нощ бил провеждан планов експеримент. Около 1:15 часа един от големите електронни възли направо побеснял, половината платки изгорели, аварийната инсталация зазвъняла, противопожарната система и два балона с CO2 се включили, а през това време дежурният техник кротичко спял.
— Не плащаме на техниците, за да се будят нощем — сумтеше Бергомаск. — За тази цел имаме нощни пазачи. — МОР седеше до срещуположната стена и от време на време подсвиркваше тихичко.
Веднага щом загря какво е положението, Бени сви рамене.
— Глупаво е, разбира се, но и аз винаги съм бил на същото мнение. Просто лош навик. Но, както и да е. Съжалявам за всичко това.
Отговор не последва. Бени направи кръгом и бавно излезе, влачейки крака. Предположи, че ще му изпратят обезщетението по пощата. Освен ако не решат, че ще трябва да заплати стойността на повреденото оборудване.
Леко плаване, подхвърли след него МОР.
— Това пък какво означава?
Ще видим.
— Сбогом, приятелю стари.
Бъди спокоен. Бъди спокоен, ала не и равнодушен. Това е девизът на твоята страна от утрото, Профейн. Е, хайде стига. Нещо много се разприказвах.