V. [bg]

— Ти и Слаб… — Бени подритваше гумата на колата, — … изглежда сте били някога в хоризонтално положение.

— Добре — спокойно каза Рейчъл. — Просто може би се връщам към спомените си на измислено момиче-жертва, скрито се под тези буйни рижи къдри, — тя зарови ръка в косата си, бавно повдигна гъстата непокорна грива и наблюдаващия я Профейн моментално се надърви — и виждам в Естър част от мен. По същия начин ти се отъждествяваш с всеки безименен скитник, просяк или клошар и му даваш своята обич, все едно че той е Профейн: Детето на Икономическата Криза, онова неабортирано парче месо, заченато като идея и родено в ’32 година на мръсния под на една разнебитена барака.

За кого говореше тя? Цялата изминала нощ Профейн се бе подготвял и репетирал за тази среща, но подобно нещо изобщо не бе очаквал. Той овеси глава и още веднъж започна да подритва неодушевените гуми, знаейки, че те ще си отмъстят, когато най-малко го очаква. В момента се боеше да каже каквото и да е.

Рейчъл повдигна отново коса, сведе внезапно просълзени очи, пристъпи напред от калника на който се бе опряла и спря, широко разкрачена, с извити като дъга бедра в посока към Бени.

— Ние със Слаб се върнахме във вертикално положение, поради несъвместимост на характерите. Не знам какво точно стана, изглежда съм пораснала и в моите очи Пасмината изгуби целия си блясък. Но Слаб никога няма да скъса с Пасмината, макар да вижда и осъзнава всичко не по зле от мен. Аз просто не исках да затъвам. Обаче тогава ти…

И независимата и свободолюбива дъщеря на Стайвесънт Аулглас зае предизвикателна, типично манекенска поза. Демонстрирайки пълна готовност при най-лекото повишение на кръвното налягане, проява на ендокринна неустойчивост или стимулиране на ерогенните зони да сключи някакво споразумение с непохватния смотаняк Профейн за правото да се върти на неговия пилон. Гърдите й сякаш се прицелиха и устремиха към Бени, обаче той стоеше неподвижно, като че от страх да отстъпи пред наближаващото удоволствие и заедно с това като вцепенен от смътното опасение, че има голяма вероятност да се обрече на любов към онеправданите скитници, към себе си и към Рейчъл, която внезапно можеше да се окаже също тъй неодушевена, както и всичко наоколо.

Това последното пък защо? Не е ли само едно абстрактно желание поне веднъж да откриеш някое човешко същество от правилната или истинската страна на телевизионния екран? Защо смяташ, че Рейчъл ще се окаже поне мъничко по-одушевена?

Прекалено много въпроси задаваш, каза си той. Престани да питаш. Вземай. Давай. Пък нека тя да го нарече както иска. Направи нещо, без значение дали издутината е в гащите или в мозъка ти. Тя не знае, ти не знаеш.

Обаче в дадения случай топлият ромб (образуван от зърната на гърдите й, неговият пъп и обвитата с тлъстини изпъкналост на гръдната му кост), дупето на момичето притеглящо автоматично ръката му и гъделичкащата ноздрите му скоро тупирана коса, нямаха абсолютно нищо общо с тъмния гараж и призрачните сенки на автомобилите, сред които неволно се бяха озовали Бени и Рейчъл.