V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Господи, колко помпозна и самомнителна ставам. Лека нощ…
И тя заспа. Привидя й се ободрително радостен, пъстроцветен, ярък и необикновено подробен сън за сексуално сношение.
— Ще проверя какви свободни места са обявени при нас — каза тя на другата сутрин, след като стана и се облече. — Ти спи. Ще се обадя по-късно.
Което, разбира се, го разсъни окончателно. Известно време той се клатушкаше насам-натам из апартамента, блъскаше се в мебелите и ругаеше всичко наред.
— Метрото! — извика Бени, също както гърбушкото Квазимодо е призовавал катедралата Парижка Света Богородица за убежище.
Цял ден обикаля като йо-йо, привечер излезе на улично ниво, отиде в един бар и се напи. Рейчъл го посрещна с усмивка у дома (у дома?) и опита да продължи играта.
— Искаш ли да станеш търговски пътник? Ще продаваш електрически машинки за подстригване на френски пудели.
— Никакви неодушевени предмети — с върховно усилие отвърна той. — Виж бели робини, може.
Рейчъл го последва в спалнята и му събу обувките, когато той заспа на леглото. Дори го зави.
Целия следващ ден, измъчван от махмурлук, Бени изкара като йо-йо на стейтън-айлъндския ферибот, наблюдавайки влюбени млади двойки, които се натискаха, опипваха, разделяха и събираха.
На другия ден той стана преди нея и отиде на Рибния пазар Фултън, за да наблюдава ранноутринното оживление. Пиг Бодайн се повлече с него.
— Искам да подаря една риба на Паола, хюй, хюй — обяви Пиг.
Което възмути Профейн. Двамата се разходиха из Уолстрийт и разглеждаха стендовете на няколко финансови посредници. След това полека-лека стигнаха чак до Сентрал Парк. И така убиха още половин ден. После съзерцаваха един светофар цял час. Накрая влязоха в някакъв бар и там гледаха сапунена опера по телевизията.
Върнаха се късно, силно развеселени. Рейчъл я нямаше.
В замяна на това обаче от стаята си излезе Паола, сънена, по нощница. Пиг започна да дращи и стърже с крака по мокета, имитирайки куче.
— О! — възкликна Паола, когато видя Пиг. — Направете си кафе — прозя се тя. — Аз отивам да спя.
— Правилно — измърмори Пиг. — Златни ти уста. — И, без да сваля очи от талията й, последва като зомбиран Паола в спалнята и затвори вратата след тях. Много скоро приготвящият кафето Бени чу писъци.
— ’Кво става? — Той надникна в спалнята. Пиг бе успял да се покатери върху Паола и изглеждаше свързан с нейната възглавница посредством дълга нишка лиги, която блестеше на идващата от кухнята флуоресцентна светлина.
— Помощ ли? — озадачено възкликна Профейн. — Това изнасилване ли е?
— Махни този шопар от мен — изкрещя Паола.
— Хей, Пиг. Слизай.
— Ебе ми се — запротестира Пиг.
— Дръпни се от нея — заповяда Профейн.
— Да ти го начукам с вазелин — озъби се Пиг.
— Няма да стане. — Профейн хвана Пиг за яката и почна да го издърпва от Паола.
— Ще ме удушиш бе — предупреди го Пиг след малко.
— Прав си — потвърди Бени. — Обаче веднъж ти спасих живота. Помниш ли?
Точно така и беше. Още когато служеха на „Ешафод“, Пиг бе обявил на всеослушание, че не признава никакво друго предпазно средство, освен френския брадавичен кондом. Това изделие на химическата промишленост представляваше обикновен презерватив, с релефно орнаментиран горен слой (и най-често увенчан на върха с някаква фигурка), усилващ възбуждането на вагиналните нервни окончания, които не можеха да бъдат стимулирани с обичайните способи. Когато бяха акостирали в Ямайка последния път, Пиг се върна от Кингстън с пълна чанта френски кондоми — 50 „Слон Джъмбо“ и 50 „Мики Мауса“. Но все пак дойде денят, когато Пиг се оказа без тази надеждна защита, тъй като последният презерватив бе изразходван по време на паметната битка с бившия му колега младши лейтенант Нуп още преди седмица на мостика на „Ешафод“.
Пиг и неговия приятел, електронният техник Хирошима, бяха разработили една далавера с радиолампи. На миноносци от типа на „Ешафод“ наличните електронни компоненти се зачисляват на техника и той еднолично води техния отчет. Следователно Хирошима имаше възможността да заделя по нещо за търговийка на черно и той не закъсня да се възползва от това, веднага щом намери един дискретен клиент в центъра на Норфък. От време на време Хирошима открадваше по няколко радиолампи, а Пиг ги слагаше в мешока и ги изнасяше, когато излизаше в градски отпуск.