V. [bg]

Тя се престори, че хърка.

— Добре де, ти знаеш, че съм неудачник. Как може да си толкова глупава, Рейчъл А., та да ми говориш за взаимност? Неудачникът може само да взема. От гълъбите в парка, от момичето на улицата, независимо дали то е добро или лошо. Неудачник като мен само взема и нищо не дава в замяна.

— Хайде да отложим този разговор — смирено предложи тя. — Емоциите, сълзите и кризата в любовните отношенията могат да почакат. Не сега, миличък Профейн. Сега е време за сън.

— Не — той се надвеси над нея. — Скъпа моя, аз не ти разкривам нищо от себе си, нищо потулено няма в мен. Мога да говоря каквото пожелая, напълно спокойно, понеже то не е тайна, а е изложено на показ, всеизвестно е. Това няма нищо общо специално с мен, просто всички неудачници са такива.

— Шштт… — обърна се тя към него, разтваряйки крака.

— Не разбираш ли, — продължи Бени, силно възбуден, макар това да бе последното нещо, което искаше в момента, — аз, както и всеки друг загубеняк, неволно създавам в момичетата впечатлението, че имам някаква скрита и неподлежаща на разгласяване мечта или миналото ми е забулено в дълбока тайна. Обаче това е заблуда, измама и нищо повече. — Сякаш му подсказваше МОР: — Нищо няма там вътре. Останала е само празната черупка. Мила моя, — той бе възприел възможно най-фалшивия и високопарен тон, който би могъл да постигне, — това е много добре известно на неудачниците и те го прилагат безотказно, понеже са наясно, че всяко момиче има нужда от загадъчност, тайнственост, от романтика. Защото жената отдавна е проумяла, че опознае ли докрай мъжа, той ще й стане безумно скучен. Зная какво мислиш сега: „Горкото момче, защо се принизява така?“ Но аз просто използвам тази любов, която ти, клета глупачка, продължаваш да смяташ за взаимна, за да се настаня между краката ти, ето така, и да получа своето, без да се задълбочавам особено какво чувстваш ти, и хич не ми пука дали ще свършиш или не. Стига ми само да приемам, че съм достатъчно изкусен любовник, за да те накарам да свършиш и… — Бени говореше и говореше неспирно, докато свършиха и двамата, а след това легна по гръб, за да се отдаде на традиционната печал.

— Време ти е да пораснеш — отбеляза накрая Рейчъл. — Само едно ще ти кажа: мило мое нещастно момче, да ти е идвало някога наум, че ние също получаваме? Ние сме по-възрастни от вас, ние сме живели някога във вашите тела: петото ребро, което е най-близо до сърцето. И оттогава насам сме ви изучили най-подробно. А после сме превърнали това в наша игра: да подхранваме сърцата, които всички вие смятате за празни, макар ние да знаем, че не е така. Сега всички вие живеете вътре в нас, отначало цели девет месеца, а после всеки път по малко, когато опитвате да се върнете там, откъдето сте излезли.

Той хъркаше без никакви преструвки.