Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Не, няма да се приближаваме до онзи смъртоносен капан. Ще ни взривят веднага щом ни забележат. Имате ли цивилни дрехи, някаква маскировка?
— Не. Казаха ни, че това ще бъде пряка атака и не се нуждаем от такива неща. — На Кръчфийлд не му хареса, че поставят под съмнение тактиката му.
— И това ми било дискретност — отбеляза Хаузър, Планът на Мърсър беше да превземат плавателния съд, който трябваше да вземе Джоана Ригс и терористите, и с него да се приближат до танкера. Но пресрещането, без да бъдат забелязани, щеше да бъде трудно, като се имаше предвид очебийността на щурмовата лодка на «тюлените» и фактът, че все още не знаеха кой от стотиците плавателни съдове в пролива е изпратен да вземе похитителите. Без тази важна информация Мърсър и останалите можеше да се приберат вкъщи и да гледат по телевизията най-страшната катастрофа в околната среда в историята на Америка.
— Какви средства за комуникации има на борда?
— Само това. — Младият командос показа малък портативен радиопредавател с къса антена.
— Какво е това, по дяволите?
— Дяволска риба, тук е Кален капитан. Отговори. Край. — Кръчфийлд подаде предавателя на Мърсър. — Сега сте във връзка с щурмовата подводница «Талахаси», която е на дванайсет метра под нас и ще ни придружи до танкера. Няма да намерите по-добър комуникационен център от техния, докторе. Атомната подводница е същински ловец… След като преди няколко часа бяха вдигнати под тревога, те подслушват морските канали в района, вкарват информацията от всички разговори в компютъра си и изготвят карта на маршрута на всеки кораб в протока Пюджит. Командирът ми каза, че адмирал Морисън от Главното командване смята, че ще оцените помощта. Изглежда е ваш почитател.
— Дяволска риба слуша — чу се глас от радиопредавателя в ръката на Мърсър.
Мърсър беше изумен от присъствието на подводницата и от доверието в него от страна на председателя на съвета на началник-щабовете, но не го показа с нищо. Беше изцяло съсредоточен върху предстоящата мисия.
— Дяволска риба, търсим плавателен съд, който е напуснал Виктория преди час и се движи към «Южен кръст». Би трябвало поне веднъж да се е свързал с танкера и да сте засекли кратко съобщение. Ключовата дума, която ми трябва, е «Арктика». Имате ли нещо с подобно описание?
— Изчакай, Кален капитан — каза подводничарят и след минута се обади отново. — Потвърждаваме. Лодка с две витла, движеща се със скорост двайсет възела, е напуснала Виктория преди четирийсет и седем минути. Засечено е едно съобщение до танкера. Гласи следното: «Арктика, тук е Спасител. На път сме. Разчетено време за пристигане 14,20 часа. Потвърдете.» Танкерът е отговорил: «Прието.» Това е всичко. Сонарът показва, че мишената е дълга единайсет метра и широка три и половина. Предполагаме, че е рибарска лодка или моторница. Край.
— Прието, Дяволска риба. Край. — Мърсър върна предавателя на Кръчфийлд. — Ще бъде напечено. Трябва да превземем лодката, преди да я видят от танкера. Инак нямаме шанс.
— Как разбра, че отново са го прекръстили на «Арктика»? — попита Хаузър. — Името му беше «Южен кръст», когато го напуснах.
— Имам добър адвокат — без да обяснява, отговори Мърсър и после се обърна към лейтенанта: — Това ли е максималната ви скорост?
— Не, по дяволите — ухили се Кръчфийлд и кормчията подаде пълна тяга на моторите. Вятърът свистеше край тях, докато се движеха със скорост сто километра в час.
Мърсър разказа на Хаузър какво се е случило с петролопровода в Аляска и за Иван Кериков.
— Втората част на плана му е да потопи танкер в американски води и да замърси крайбрежието на разстояние стотици километри. Макс Джонсън е бил замесен от самото начало и е използвал един от танкерите си, за да пренася течния азот. Знаел е, че танкерът ще бъде потопен, и за да не плати няколко милиарда долара за почистването, тихомълком е продал флотилията си, включително «Арктика», като се е погрижил ключовите фигури като онази Джоана Ригс, за която ти ми разказа, да останат на борда.
— Точно така. «Петромакс Пасифика» е трябвало да бъде преименуван на «Южно гостоприемство», а новото име на «Арабия» е «Южен акцент» — заяви Хаузър.
— Ти си бил избран, тъй като бившият капитан, друг конспиратор, убеден съм, е бил ранен и се е наложило да бъде заменен. Не се обиждай, но те са искали капитан на пенсионна възраст, който от няколко години не е плавал в морето. Така е щяло да бъде по-лесно да ти припишат «нещастния случай», след като те убият.