Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Калан ахна.
— Той ми каза, че в Двореца на пророците е можел да преминава през всички щитове, защото били Адитивни. Имало само едно, което го спряло — това около Двореца, — което било Субстрактивно.
— Ако това момче влезе в Кулата, там може да се сблъска с неща, които ще го убият за миг. Точно затова са щитовете там — за да не може никой да се приближава до опасните неща. По дяволите, има щитове, до които дори аз не съм се осмелявал да припаря. За някой, който няма представа какво прави, това място е смъртен капан. — Зед я сграбчи за раменете. — Калан, мислиш ли, че той ще иска да влезе в Кулата?
— Не знам, Зед. Нали ти си го отгледал. Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен.
— Не би влязъл там. Той знае колко опасна може да бъде магията. Той е умно момче.
— Освен ако не иска нещо.
Той я погледна крадешком с едно око.
— Да иска нещо ли? Какво искаш да кажеш?
Калан избърса и последната сълза от бузата си.
— Ами когато бяхме при народа на Калните, той пожела да се свика Съвещание. Пилето го предупреди, че ще бъде опасно. Една сова донесе съобщение от духовете. Совата се блъсна право в главата му, поряза го, после падна мъртва в краката му. Пилето каза, че това било жестоко предупреждение от духовете за опасността, на която е изложен Ричард. Въпреки това той свика Съвещанието. Точно тогава Мрачният Рал излезе от света на мъртвите. Ако Ричард иска нещо, няма сила, която може да го спре.
Зед примигна.
— Но сега няма какво да иска. Няма защо да влиза там.
— Зед, познаваш Ричард. Той обича да научава разни неща. Може да реши просто да отиде да надзърне, ей така, от любопитство.
— Това надзъртане може да му струва живота.
— В писмото пишеше, че един от стражите му бил загинал. — Калан се намръщи. — По-точно говореше за жена. Защо ли го охранява жена?
Зед нетърпеливо махна с ръце.
— Нямам представа. Какво искаше да каже с това, че стражът му бил загинал?
— От всичко, което знам, си мисля, че е възможно някой от Ордена да е проникнал вече в Кулата и да е убил жената, използвайки магия от Кулата. Или пък Ричард се страхува, че сбързовете могат да завладеят Кулата и че той трябва да отиде да я защитава.
Зед прокара пръст по голобрадото си лице.
— Той няма представа за опасностите в Ейдиндрил, но още по-лошото е, че няма ни най-малка идея за същността на нещата в Кулата. Спомням си, че веднъж му казах, че магическите предмети, като Меча на истината, и книгите се пазят там. Никога не съм си и помислял да му кажа, че много от тях са опасни.
Калан го стисна за ръката.
— Книги ли? Казал си му, че там има книги?
Зед изсумтя.
— Огромна грешка.
Калан въздъхна шумно.
— И аз мисля така.
Зед вдигна ръце.
— Трябва незабавно да тръгваме за Ейдиндрил! — Той сграбчи Калан за раменете. — Ричард не умее да контролира дарбата си. Ако Орденът използва магия, за да превземе Кулата, Ричард няма да може да ги спре. Можем да загубим тази война още преди да сме имали шанса да я започнем.
Калан стисна юмруци.
— Не мога да повярвам. Със седмици бягахме оттам, а сега трябва да се връщаме обратно. Това означава още много седмици.
— Слънцето вече залезе над дните, в които взехме онези решения. Трябва да се съсредоточим върху онова, което предстои да направим утре. Не можем да върнем вчерашния ден.
Калан погледна Грач.
— Ричард ни изпрати писмо. Можем да му отговорим и да го предупредим.
— Това няма да му помогне да запази Кулата, в случай че враговете ни използват магия.
В главата на Калан препускаха накъсани мисли и прибързани решения.
— Грач, би ли могъл да носиш един от нас на гърба си на път за Ейдиндрил?
Грач ги огледа един по един, погледът му се спря върху магьосника. Накрая поклати глава.
Калан разочаровано загриза долната си устна. Зед закрачи напред-назад пред огъня, като си мърмореше нещо под носа. Ейди бе потънала в мисли. Изведнъж Калан извика:
— Зед! Можеш ли да използваш магия?
Зед спря на място и я погледна.
— Каква магия?
— Като днес, с каруцата. Като я повдигна с помощта на магия.
— Не мога да летя, скъпа моя, мога само да повдигам разни неща.
— Но не можеш ли да ни направиш по-леки, така че Грач да може да ни пренесе?
Зед потърка сбръчканото си лице.
— Не. Усилието ще е твърде голямо, за да издържа дълго време. Получава се при неодушевени предмети, като скали, каруци, но е съвсем различно при живи същества. Мога да повдигна всички ни малко, но само за няколко минути.
— А не можеш ли да го направиш поне за себе си? Не можеш ли да се направиш толкова лек, че Грач да може да те пренесе?