Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш с това, че ще дойдеш, Каддар? — Отвърна й мълчание. — Каддар, къде си? — Тишина. — Каддар?
Останалите се спогледаха притеснено.
— Да не е луд? — промълви Тион. Аларис измърмори, че сигурно бил луд, а Белинде сърдито попита колко още трябва да продължават с тези глупости.
— Докато ви кажа да спрете — тросна се Севанна и се втренчи в кубчето. Струйка надежда стопли гърдите й. Ако той можеше да направи това, тогава със сигурност щеше да може да й достави онова, което й беше обещал. И може би… Е, чак на толкова не можеше да се надява. Тя вдигна очи и огледа гъсто сплетените над полянката клони. Слънцето имаше да изкатери още много път до най-високата си точка. — Ако не се появи до обед, ще тръгнем. — Щеше да е прекалено да се надява, че няма да изръмжат недоволно.
— И какво, ще стоим тук като камъни? — Аларис тръсна глава и отметна косата си през рамо. — Заради някакъв влагоземец?
— Каквото и да ти е обещал, Севанна — каза навъсена Риале, — едва ли си струва чак толкова.
— Той е луд — изръмжа Тион.
Модарра кимна към кубчето.
— Ами ако все още ни чува?
Тион изсумтя пренебрежително, а Сомерин каза:
— Защо трябва да ни интересува дали един мъж чува какво си говорим? Хич не ми харесва, че трябва да го чакаме.
— Ами ако е някой от онези влагоземци с черните палта? — Белинда присви устни досущ като Мейра.
— Не бъди глупава — сряза я презрително Аларис. — Влагоземците избиват такива мъже само като ги видят. Каквото и да твърдят алгай’д’сисвай, онова трябва да е било работа на Айез Седай. И на Ранд ал-Тор. — Последното име предизвика болезнено мълчание, което обаче не продължи дълго.
— Каддар също трябва да има такова кубче — каза Белинде. — Би трябвало с него да има жена с дарба да го накара да работи.
— Някоя Айез Седай? — възкликна Риале с отвращение. — И десет Айез Седай да има с него, нека само да посмеят да дойдат. Ще се справим с тях както заслужават.
Мейра се изсмя сухо, колкото сухо беше лицето й.
— Още малко и току-виж сте повярвали, че те са убили Десайне.
— Дръж си езика! — озъби се Риале.
— Да — измърмори притеснено Сомерин. — Непредпазливите думи могат да ги чуят неподходящи уши.
Тион се изсмя късо.
— Всички вие нямате кураж колкото един влагоземец. — Което предизвика естествено Сомерин да й се сопне, както и Модара, а Мейра й каза едни неща, които щяха да предизвикат бой, ако не бяха Мъдри, а Аларис заговори още по-обидни неща, а Белинде…
Кавгата им подразни Севанна, макар да й гарантираше, че така поне няма да се съюзят срещу нея. Но не затова вдигна ръка да млъкнат. Риале я изгледа намръщено и отвори уста — и в същия момент всички чуха това, което бе чула тя. Нещо изшумя в сухите листа сред дърветата. Никой айилец нямаше да вдигне такъв шум, дори да бе решил да се приближи при Мъдрите неканен, и никое животно нямаше да се осмели да пристъпи толкова близо до хора. Този път тя се изправи заедно с останалите.
Появиха се две фигури — на мъж и жена, и под нозете им пукаха толкова изпопадали клони, че и камък можеха да разбудят. Току пред края на полянката те се спряха и мъжът леко наклони глава и заговори на жената. Беше Каддар, в почти черно палто с дантела на яката и китките. Добре поне че не носеше меч. Изглежда, спореха. От толкова близо Севанна би трябвало да може да долови част от думите им, но тишината беше пълна. Каддар се извисяваше почти с една педя над Мадара — доста висок беше за влагоземец, че дори и за айилец — докато главата на жената стигаше едва до гърдите му. Със също толкова тъмно лице колкото косата й, и така красива, че устните на Севанна се свиха от завист, тя беше облечена в червена коприна и деколтето й показваше повече гръд дори от Самерин.
Чула сякаш името си в мисълта й, Самерин пристъпи до Севанна и прошушна, без да откъсва очи от двойката:
— Жената притежава дарбата. Изтъкала е преграда. — Присви устни и добави с неохота: — Силна е. Много е силна. — Казано от нея, това наистина значеше нещо. Севанна така и не можеше да разбере защо владеенето на Силата не се смята за нещо особено сред Мъдрите — и същевременно, заради себе си, беше благодарна, че е така — но самата Сомерин се гордееше, че никога не е срещала по-силна жена от себе си. Ако можеше да се съди по тона й, Севанна подозираше, че тази жена е по-силна.
Но точно в този момент й беше все едно дали жената може да премества планини, или едва да запали една свещ. Трябваше да е Айез Седай. Нямаше го онова особено лице като техните, но тя бе срещала и други, които го нямат. Ето как Каддар бе могъл да сложи ръка на своя тер-ангреал. Ето как бе могъл да ги намери и да дойде. Толкова скоро. Така бързо. Разгръщаха се нови възможности и надеждата й се усили. Но кой от тези двамата командваше?