Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Престанете да преливате в това — нареди тя. Той сигурно все още можеше да чува през него.
Риале я изгледа почти със съжаление.
— Самерин вече престана, Севанна.
Нищо не можеше да развали вече настроението й. Тя се усмихна и каза:
— Добре. Не забравяйте какво ви казах. Ще ме оставите аз да говоря. — Повечето от останалите кимнаха; Риале изсумтя. Севанна задържа усмивката на лицето си. Една Мъдра не можеше да бъде превърната в гай-шайн, но вече толкова много овехтели обичаи бяха изоставени, че можеха да ги последват и други.
Каддар и жената закрачиха към тях и Самерин отново прошепна:
— Тя все още държи Силата.
— Седни до мен — отвърна й припряно Севанна. — Ако прелее, докосни ме по крака. — Колко противно й беше. Но трябваше да разбере, ако жената прелееше.
Тя и другите я последваха, като оставиха място за Каддар и спътничката му. Сомерин седна толкова близо до Севанна, че коленете им се допряха. На Севанна й беше толкова противно, че чак съжали, че няма стол.
— Виждам те, Каддар — поздрави го тя официално, въпреки обидата, която й беше нанесъл. — Седни. И жената с теб може да седне.
Искаше да види как ще реагира Айез Седай, но тя само повдигна вежда и се усмихна лениво. Очите й се оказаха черни като неговите — гарвановочерни. Останалите Мъдри почти не криеха хладината си. Ако Айез Седай при Кладенците не бяха позволили на Ранд ал-Тор да се освободи, те със сигурност щяха да ги избият или да ги пленят до една. Тази Айез Седай трябваше да го знае, след като Каддар явно знаеше всичко, което се беше случило, но въпреки това изглеждаше всичко друго, но не и уплашена.
— Това е Майсия — каза Каддар и седна на земята малко извън оставеното му в кръга място. По някакви причини, изглежда, не му харесваше да се окаже на ръка разстояние от тях. Сигурно се боеше от ножовете им. — Казах ти да използваш само една Мъдра, Севанна, а не шест. Това може да събуди подозрения у някои мъже. — Усмихна се, странно защо. Какво му беше толкова забавно?
Майсия го изгледа толкова свирепо, че можеше да го одере само с поглед. Сигурно беше искала да скрие самоличността си. Но не каза нищо, а седна до него и усмивката се върна на лицето й така внезапно, че все едно изобщо не беше изчезвала. Не за първи път Севанна изпита задоволство, че влагоземците не умеят да крият чувствата си.
— Донесе ли онова нещо, което може да държи под контрол Ранд ал-Тор? — Дори не погледна каната с водата. Щом той беше груб, защо тя да продължава с формалностите? Не беше такъв, когато го срещна първия път. Сигурно Айез Седай го окуражаваше.
Каддар я изгледа озадачено.
— Защо, след като не си го хванала?
— Ще го хвана — отвърна тя глухо и той се засмя. Майсия също се засмя.
— Е, когато го хванеш, тогава. — Усмивката му не криеше съмнението и неверието му. Тази на жената беше пълна с подигравка. И за нея щеше да се намери някоя черна роба. — Това, което имам, ще го държи под контрол, след като бъде хванат, но не може да го надвие преди това. Няма да рискувам да разбере за мен преди да сте го оковали. — Не изглеждаше ни най-малко засрамен от това признание.
Севанна с мъка потисна жегналото я разочарование. Една от надеждите й се бе изпарила, но оставаха други. Риале и Тион скръстиха ръце и зареяха очи право напред, отвъд кръга и отвъд него — вече не си струваше да го слушат. Те, разбира се, не знаеха всичко.
— А Айез Седай? Това нещо може ли да контролира тях? — Риале и Тион тутакси я погледнаха. Веждите на Белинде трепнаха, а Мейра направо зяпна. Севанна беше готова да ги наругае, че изобщо не могат да се владеят.
Каддар обаче се оказа сляп като всички влагоземци — само отметна глава и се разсмя.
— Да не искаш да ми кажеш, че си изтървала ал-Тор, но си пленила Айез Седай? Посегнала към орела, а хванала чучулиги!
— Можеш ли да ми предложиш същото за Айез Седай? — Дощя й се да заскърца със зъби. Миналия път той определено се бе държал по-учтиво.
Той сви рамене.
— Може би. Стига цената да е подходяща. — Все едно че за него това беше прашинка, чиста дреболия, която не заслужаваше дори да се обсъжда. Впрочем, Майсия също не изглеждаше притеснена. Странно, стига да беше Айез Седай. Но такава трябваше да е, как иначе?
— Езикът ти мята ярки цветове на вятъра, влагоземецо — каза равнодушно Тион. — Имаш ли някое доказателство за тях? — Този път поне Севанна не се ядоса, че е проговорила, без да й даде думата.
Лицето на Каддар се стегна досущ все едно че беше вожд на клан, когото са оскърбили дълбоко, но само след миг отново разцъфна в усмивка.