Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Колкото желаете. Майсия, поиграй им малко със зовящата кутийка.
Полите на Сомерин се помръднаха и кокалчетата на пръстите й натиснаха силно бедрото на Севанна, когато сивото кубче се издигна на една крачка във въздуха. То се понесе напред-назад, сякаш подхвърляно от ръка на ръка, след което се наклони и се завъртя на единия си ръб като пумпал, все по-бързо и по-бързо.
— Искате ли да видите как ще го закрепи на носа си? — попита Каддар с озъбена усмивка.
Присвила очи, мургавата жена гледаше право напред. Усмивката й изглеждаше принудена.
— Мисля, че показах съвсем достатъчно, Каддар — рече тя хладно. Но кубчето — зовящата кутийка? — продължи да се върти вихрено.
Севанна изчака, докато преброи бавно наум до двадесет, след което каза:
— Това е достатъчно.
— Е, можеш да го спреш, Майсия — каза Каддар. — Върни го на мястото му. — Едва тогава кубчето бавно се сниши и леко се намести там, където беше лежало. Колкото и мургава да беше, жената като че ли пребледня от гняв.
Да беше сама, Севанна щеше да се разсмее и да затанцува. А сега с голямо усилие запази хладнокръвие. Риале и останалите бяха твърде заети с презрителното си чумерене към Майсия, за да го забележат. Което действаше на една жена с дарбата, щеше да подейства и на друга. За Сомерин и Модара може би нямаше да се наложи, но за Риале, както и за Терава… Но можеше и да не издава толкова нетърпението си. Не и след като другите знаеха, че няма никакви пленнички Айез Седай.
— Разбира се — продължи Каддар, — ще е нужно известно време, докато ти осигуря каквото искаш. — На лицето му се изписа лукавство и той се опита да го прикрие. — Но те предупреждавам: цената няма да е малка.
Севанна неволно се наведе напред.
— А как дойде толкова бързо тук? Колко ще искаш, за да научиш и нас на това? — Успя да прикрие някак нетърпението в гласа си, но се боеше, че издаде презрението си. За злато влагоземците бяха готови на всичко.
Мъжът може би го долови, защото очите му със сигурност се разшириха от изненада. Бързо обаче се овладя, заоглежда уж ръцете си и се усмихна. Но защо усмивката му й се стори толкова доволна?
— Това е по-сложно — каза той толкова гладко, колкото гладки бяха ръцете му. — То е нещо като зовящата кутийка. Мога да ви осигуря няколко, но цената им е дори още по-висока. Съмнявам се, че това, което сте събрали в Кайриен, ще ви стигне. Но пък можете да използвате… кутийките за пътуване, за да отведете народа си в богати земи.
Очите на Мейра пламнаха от алчност. По-богати земи, без да им се налага да се бият с глупците, тръгнали след Ранд ал-Тор.
— Разкажи ми — каза хладно Севанна. — По-богати земи са нещо, което може да ни заинтересува. — Не толкова обаче, че да я накара да забрави за Кар-а-карн. Каддар щеше да й даде всичко, което беше обещал, преди да го обяви за да’цанг. Толкова по-добре, че обичаше да носи черно. Тогава нямаше да се налага и да му дава злато.
Следящият се промъкна като призрак сред дърветата, без да издаде никакъв шум. Чудесно беше това, което можеше да се научи с една зовяща кутийка, особено в свят, в който, изглежда, бяха останали само още две такива. Червената рокля не беше трудно да се проследи, а и двамата изобщо не се обръщаха да видят дали някоя от онези така наречени айилки не ги следи. Грендал продължаваше да поддържа Огледалната маска, криеща истинския й лик, но Самаил бе изоставил своята и отново беше със златистата си брада и едва с една глава по-висок от нея. И освен това бе прекъснал връзката между двамата. Следящият се зачуди дали това е разумно от негова страна при създалите се обстоятелства. Винаги се беше чудил дали превъзнасяната храброст на Самаил не е всъщност израз на глупост и слепота. Но мъжът все пак не изпускаше сайдин: изглежда, все пак си даваше някаква сметка за риска.
Следящият ги следваше и слушаше. Те нямаха никаква представа за това. Същинската сила, извличана пряко от Великия властелин, не можеше да бъде засечена, освен от този, който я владееше. Черни петънца осейваха гледката му. Имаше си цена, разбира се, цена, която нарастваше с всяко ново посягане към нея, но той винаги бе готов да заплати цената, щом се наложеше. Да си изпълнен със Същинската сила беше почти като да си коленичил под Шайол Гул и да се наслаждаваш на вековечната слава, излъчваща се от Великия властелин. Славата си струваше болката.
— Разбира се, че трябваше да те взема с мен — изръмжа Самаил и се спъна в някакъв корен — никога не беше се чувствал като у дома си извън големите градове. — Само с присъствието си ти отговори на сто техни въпроса. Това глупаво момиченце изобщо не се сети какво поисках. — Той се изсмя късо. — А може би самият аз съм тавирен.