Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Аз смятах, че той е прекрасен любовник — изсмя се Мартина на собствената си детинска глупост. — Не и по-късно, разбира се. — Тя се изкикоти. — Но тогава това му вършеше работа, а разбира се, дете, каквато бях аз, няма и с какво да сравнява. — Тя погледна Рут, наслаждавайки се на обърканата неподвижност на младата жена. — Когато изпитвах някакви съмнения, той направо ми ги изчукваше от главата.
Макар сърцето на Рут да се свиваше от болка, сякаш го пронизва нажежено желязо, тя не си позволи да възнагради Мартина с някаква реакция. С последните сили, останали в измъчените й лицеви мускули, тя се усмихна, макар устните й да трепереха.
Мартина отпъди дима от лицето си.
— О! — възкликна тя и вдигна глава. — Не ми ли вярваш? Разбира се, че не. — Тя вдигна ножа и погледна черното му острие. — Дали да не ти опиша члена му? Още си го спомням добре и смятам, че ти си го виждала. — Тя отпусна оръжието. — Или може би не. Като се замисля, май никога не съм виждала баща си, макар, естествено, да бях твърде малка, когато той се самоуби. — Тя сложи цигарата в устата си и вдигна пръст, като че се е сетила за нещо. — Ами какво ще кажеш за други неща? Стари белези, които сигурно си виждала. — Тя докосна с пръст дясната си гърда. — Тук той има малък белег от куршум. Чух, че сега имал още един на корема, но едва ли ще може да се види, тъй като е станал доста дебел. — Тя постави длани на пода, опря се и вдигна крака във въздуха, като погледна към Рут през отвора между колената си. — Обикновено го прегръщах с крака през врата, когато ме чукаше. На него много му харесваше. — Тя затвори очи и се усмихна, докато удряше ритмично с глава по вратата. — Още виждам косматите му гърди, които се вдигат и спускат над мен като локомотив. Понякога си мислех, че ще ме смаже. — Тя спря да се движи и отвори очи. — Толкова се потеше, когато ме чукаше…
Брадичката на Рут затрепери и тя стисна очи, но нямаше да си позволи да запуши измъчените си уши. Беше стиснала одеялото и си представяше неща, които да успокоят болката: пурпурното благоухание на розите в Йерусалим, цветовете на летните си рокли. Братята й гонеха футболна топка в Парка на независимостта, а тя тичаше с тях, макар че се спъваше и обелваше колената си. А те се гордееха с нея. Усещаше мириса на дима от лагерния огън, смесен с аромата на борови иглички в Йерусалимската гора. Тя и Габи бяха сами върху мекото одеяло, звездите надничаха през клоните и макар да й беше за първи път и двамата да бяха само на шестнадесет години, нямаше нищо грозно или грубо. Беше толкова приятно, така красиво. Мекотата, топлината и възхитеният вик на съединяващите се души.
Чу ужасната жена да се приближава до краката й. Тежките боти тропаха, когато тя тръгна да се разхожда. Но Рут се мъчеше да задържи картините си, да се пребори, както би го направил майстор по тай-чи. Като приеме и разводни атаката с по-хубавите неща от живота.
— Разбира се, пенисът няма реална сила — заяви Мартина, докато мачкаше някаква пустинна буболечка с крак. — Той е един тъп орган, който отвръща на най-елементарни стимули. Не си ли съгласна?
Рут чуваше нежния плисък на летните вълни на Средиземно море, приятното туп-туп на плажните топки. Чувстваше хладината на лимонов бонбон върху езика и устните си.
— Но е неконтролируем — продължи саркастичното мъчение Мартина. — Всичко може да го накара да се вдигне. Грубо бельо, детско тяло, дори и обесването на собствения му господар. — Тя спря и вдигна ръце, като че да събере войнстващи феминистки. — Истинската сила е в онова, което стиска пениса, защото вагината е част от мозъка на жената. Мъжете знаят това, скъпа, защото в тези мигове те разбират, че са обикновени слуги, хванати от орган, който носи могъществото на вселената. — Ножът и огънчето на цигарата й почти докосваха тавана. — Намират се в котела на съзиданието. И са безсилни.
Тя остана в тази поза за миг, а после свали ръце на кръста си. Наведе глава настрани и погледна Рут, изненадана, че единствената й слушателка не е впечатлена от тирадата, а я гледа с пламнали очи.
— Проклета курва — изсъска Рут на немски.
Мартина отстъпи, а устата й зяпна от неочаквания шок.
— Курва ли? — цъкна недоверчиво с език тя. — Засрами се! Явно си пропуснала основната мисъл в сестринската ми лекция.
— Тъпа кучка. — Рут докосна наранената си устна, сякаш искаше да покаже, че единствената болка, която чувства, е физическата. — Да не очакваш да ти повярвам на глупостите? — Какво, че баща й има такъв белег на гърдите? Този факт сигурно е записан по досиетата на поне десет разузнавателни служби.