Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Свистящият в голите клони на величествените кленове вятър бе удавен в конски тропот. Всички погледи се насочиха към брадатите, дългокоси мъже с кожени наметала, веещи се като знамена зад гърбовете им, които приближаваха по десния път. Дженсън ги позна по пъстрия кон на водача им. Беше един от разузнавателните отряди, които императорът изпрати на оглед преди няколко часа. В далечината на запад се виждаше да приближава друг разузнавателен отряд, но конниците все още изглеждаха като мънички точици, спускащи се надолу по хълма.
Щом първият отряд спря рязко пред императора и съветниците му, Дженсън вдигна наметалото пред устата си, задавена от вдигнатата пушилка.
Здравенякът, който яздеше начело, завъртя пъстрия си кон.
Мазните кичури коса, обрамчващи лицето му, подскачаха като конска опашка.
— Нищо, Ваше сиятелство.
Джаганг бе в мрачно настроение и явно започваше да губи търпение. Намести се върху седлото.
— Нищо.
— Тъй вярно, Ваше сиятелство, нищо. На изток не се виждат никакви следи от армия, няма никой и в задната част на града, нито нагоре в планината. Нищо. Пътищата, пътеките — всичко е пусто. Няма хора, няма следи, няма конски фъшкии и коловози от каруци. Нищо. По всичко личи, че градът е изоставен преди доста време.
Мъжът продължи с подробен отчет на посетените места. През това време от запад се приближи другият отряд, от муцуните на конете им излизаше пяна, войниците изглеждаха нетърпеливи и развълнувани.
— Няма никой! — провикна се водачът им и дръпна юздите на коня си. Животното, превъзбудено от усилената езда, се завъртя пред императора и изпръхтя. — На запад не се виждат никакви следи от войници, Ваше сиятелство, изобщо от каквито и да било хора.
Дженсън хвърли гневен поглед към Двореца.
— Ами пътят към Кулата? Да не би да искате да ми кажете, че съгледвачите ни са били избити от призраците на напусналите града хора!
Мускулестият мъжага имаше наистина страховит вид, Дженсън си помисли, че никога не е виждала толкова всяващ респект и ужас войник. Горните му зъби липсваха, което го правеше да изглежда още по-свиреп. Хвърли предпазлив поглед към проснатия като бяла панделка път, водещ към Магьосническата кула. После се обърна към императора.
— По пътя към Кулата също не се виждат следи, Ваше сиятелство.
— Качихте ли се чак до горе, за да сте сигурни? — мрачният поглед на Джаганг не се откъсваше от мъжа.
Онзи преглътна, явно притеснен от гневния поглед на господаря си.
— Точно под върха има каменен мост, минаващ над бездънна пропаст. Стигнахме дотам, Ваше сиятелство, но пак не видяхме никой, никакви следи. Откъм Кулата не се виждаха никакви признаци на живот.
— Това нищо не означава — чу се разпален женски глас.
Дженсън и Себастиан се обърнаха едновременно, както и повечето от съветниците, офицерите и самият Джаганг. Беше Сестра Пердита. На лицето и не се виждаше обичайната и подигравателна усмивка.
— Това нищо не означава — повтори тя. — Уверявам ви, Ваше сиятелство, тази работа никак не ми харесва. Нещо не е наред.
— Нещо ли? Какво по-точно? — сопна се Джаганг.
Сестра Пердита се отдели от петдесетината Сестри на светлината и насочи коня си към императора, за да могат да говорят на четири очи.
— Случвало ли ви се е да влезете в гора и да не чувате ни какви звуци, въпреки че би трябвало, Ваше сиятелство? Гората внезапно да е притихнала?
На Дженсън и се беше случвало. Удиви я точното сравнение на Сестрата, сякаш описваше собствените и усещания — предвестник на нещо лошо, но без определена причина, нещо, което кара косъмчетата по тила и да настръхват. Все едно лежеше в гората и изведнъж всички насекоми и птици бяха притихнали.
Джаганг хвърли на Сестра Пердита унищожителен поглед.
— Винаги, когато влизам в гора или където и да било другаде, всичко утихва.
Сестрата не му възрази, просто продължи мисълта си.
— Ваше сиятелство, тези хора са наши врагове не от вчера. Ние, родените с дарбата, вече познаваме всичките им номера. Знаем кога използват дарбата си. Можем да разберем, ако са прибягнали до нея, за да заложат някаква клопка, па макар и сама по себе си клопката да не е изтъкана от магия. Сега обаче е различно. Нещо не е наред.
— Още не си ми казала какво — едва успяваше да потисне раздразнението си Джаганг, по тона му ясно се разбираше, че няма намерение да си губи времето в празни приказки.
Жената забеляза това и сведе глава.
— Щях да ви кажа, Ваше сиятелство, ако знаех. Мой дълг е да ви информирам за всичко, което знам. В момента не усещаме да е използвана магия — със сигурност не е. Не долавяме клопки, които да са били поставени от дарбата.