Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Дълг на честта
Дълг на честта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дълг на честта

Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:

Дълг на честта
1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 453
Перейти на страницу:

— Мамка му! — изруга един наблюдателен пост на „Джони Реб“.

— Какво казваш, Синди?

— Те току-що изстреляха едно шибано торпедо! — обясни тя. Беше дребничък матрос (поне все още не се казваше „морячка“), едва осемнадесетгодишна, за първи път бе на кораб и се учеше на псувни, за да се слее с по-вулгарните членове на екипажа. Ръката й се изопна напред. — Видях изстрелването… Ето там!

— Сигурна ли си? — попита другият наблюдателен пост там, като въртеше напред-назад бинокъла си „Големи очи“. Синди разполагаше само с портативен.

Младата жена се поколеба. Никога досега не беше вършила подобно нещо и се чудеше какво може да направи шефът й, ако бъркаше.

— Мостик, тук Шести наблюдател. Последният кораб от японския строй току-що изстреля торпедо! — Благодарение на техниката на самолетоносача съобщението й се чу от говорителите на командния мостик.

Бъд Санчес, застанал малко по-надолу, вдигна очи.

— Какво казахте?

— Повтори, Шести! — нареди вахтеният офицер.

— Казах, че видях как японският разрушител изстрелва торпедо от десния си борд!

— Тук Пети наблюдател. Аз не го забелязах, сър — чу се мъжки глас.

— Видях го, по дяволите! — изкрещя много раздразнен женски глас, и то достатъчно силно, за да може Санчес да го чуе направо, без помощта на интеркома.

Той остави документите, скочи на крака и се втурна към наблюдателния отсек. Препъна се в стоманената стълба, при което разпра панталоните си и разкървави едното коляно, и когато стигна до постовете, ругаеше.

— Казвай, гълъбче!

— Видях го, сър, наистина го видях! — Тя дори не знаеше кой е Санчес и сребърните орли на яката му го правеха достатъчно високопоставен, за да я изплаши дори повече от мисълта за приближаващо се торпедо, ала тя го бе видяла и държеше на своето.

— Аз не го видях, сър — заяви по-старшият матрос.

Санчес насочи бинокъла си към разрушителя, намиращ се сега едва на около две хиляди метра. Какво?! Той изблъска по-възрастния матрос от статичния бинокъл и го насочи към квартердека на японския флагмански кораб. Виждаше трите тръби на пусковото устройство, вдигнати в изходно положение…

… но дулата им бяха черни, а не сиви. Предпазните люкове бяха махнати… Без да поглежда, капитан Рафаел Санчес изтръгна телефона от старшия наблюдателен пост.

— Мостик, тук командирът на авиогрупата. Торпеда във водата! Торпеда, приближаващи се откъм лявата кърма! — Той пак насочи бинокъла, като се взираше за следи по повърхността, ала без резултат. Не че би имало значение. Изпсува гневно и се изправи, за да погледне матрос Синтия Смитърс. — За добро или за лошо, матрос, ти се справи чудесно — каза й той и тогава започнаха да звънят аларми из целия кораб. Само след секунда от японския флагмански кораб започнаха да дават светлинни сигнали на „Джони Реб“.

— Предупреждение, предупреждение. Току-що възникна неизправност и изстреляхме няколко торпеда — съобщи командирът на „Муцу“ по микрофона и засрамен от лъжата си, се заслуша в откритата FM-връзка между корабите.

— „Ентърпрайс“, тук „Пети“, има торпеда във водата — обяви дори още по-силно друг глас.

— Торпеда ли? Къде?

— Наши са. Избухна внезапен пожар в бойния информационен център — съобщиха от „Муцу“. — Може да са със заряди. — Той забеляза, че „Стенис“ вече завиваше, а водата под кърмата му клокочеше все по-буйно. Това нямаше да повлияе по никакъв начин, макар че с малко късмет никой нямаше да бъде убит.

— Какво да правим сега, сър? — попита Смитърс.

— Да отправим молитви към дева Мария може би — отвърна мрачно Санчес. Бяха торпеда за борба с подводници, нали? С малки бойни глави. Те не можеха истински да навредят на кораб, голям колкото „Джони Реб“, нали така? Долу на палубата видя, че хората бяха станали и сега тичаха, като повечето носеха и хавлиите си за слънчеви бани, докато бързаха към постовете си.

— Сър, би трябвало да докладвам на аварийната команда при хангара.

— Не, остани тук — заповяда Санчес. — Ти си свободен — каза той на другия наблюдател.

1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 453
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)