Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Не можеше да е вярно. Ако беше, другите биха забелязали, нали? Той се огледа. Екипажът бе в бойна готовност. Всички врати бяха затворени херметически и залостени, както при битка. „Харушио“ беше изстреляла учебно торпедо, което се различаваше от бойното само по заменения от контролна апаратура заряд. То също бе проектирано така, че да не удря мишените, а да се отклони преди тях, защото сблъсъкът на метал с метал би повредил някои неща, поправянето на които можеше да излезе скъпо.
— Все още ни държи на прицел, сър.
Обаче торпедото бе минало направо през „скобата“…
— Аварийно потопяване, бързо! — нареди Кенеди, като знаеше, че вече е твърде късно.
Американската подводница „Ашвил“ килна носа си под двадесетградусов наклон и набра пак тридесет възла с ново ускорение. Отсекът за изстрелване на симулатори пусна още една бълбукаща кутия. Увеличената скорост намаляваше възможностите на сонара, но от екрана ставаше ясно, че този модел 89 отново е минал право през лъжливата цел и просто продължаваше да се приближава.
— Разстояние под петстотин метра — обяви наблюдателният екип. Един от членовете му забеляза, че командирът е пребледнял и се почуди защо. Е, да, никой не обича да губи, пък било то и в учение.
Кенеди обмисляше допълнителни маневри, след като „Ашвил“ за пореден път се шмугна под слоя. Беше твърде близо, за да му избягат. Торпедото можеше да ги застигне, всеки опит да го заблудят се провали. Идеите му просто се изчерпиха. Нямаше никакво време, за да обмисли нещата.
— Божичко! — Лавал свали слушалките си. Сега торпедото модел 89 бе непосредствено до кърмовия сонар на подводницата и шумът излизаше от скалата. — Трябва да се отклони всеки момент…
Командирът просто стоеше и се оглеждаше. Дали не бе полудял? Беше ли единственият, който смяташе…
В последната секунда главният сонарен оператор Лавал се обърна назад към капитана си.
— Сър, то не се отклони!
21.
МОРСКОСИНЬО
Самолет номер едно излетя няколко минути по-рано от очакваното, улеснен от ранния час. Преди да достигне постоянната си височина, журналистите вече бяха станали и се придвижваха напред, за да помолят президента за изявление, обясняващо преждевременното заминаване. Съкръщаването на официално посещение бе един вид паническа реакция, нали? Тиш Браун се справи с репортерите, като обясни, че злополучното развитие на Уолстрийт налага бързо завръщане, за да може президентът да успокои американския народ… и тем подобни. Тя добави, че засега не би било лошо всички да си наваксат за пропуснатия сън. В крайна сметка полетът до Вашингтон траеше четиринадесет часа при насрещните ветрове, духащи по това време на годината, а и президентът Дърлинг също се нуждаеше от сън. Номерът мина по няколко причини, като съвсем не най-маловажен беше фактът, че журналистите страдаха от препиване и недоспиване както всички на борда… С изключение на екипажа или поне така се надяваха. Освен това между тях и покоите на президента стояха тайни агенти и въоръжен персонал от ВВС. Здравият разум се прояви и всички се върнаха по местата си. Скоро нещата се уталожиха и почти всеки пътник на борда бе или заспал, или се преструваше на такъв. На онези, които не спяха, им се щеше да заспят.
Според закона командирът на „Джони Реб“ бе и авиатор. Постановлението датираше от тридесетте години и беше изготвено, за да попречи на моряците от бойните кораби да поемат командването на новия и високомерен клон на стария флот. Като такъв той имаше повече опит в летенето със самолети, отколкото в управляването на кораби, и тъй като никога не беше ръководил кораби в открито море, знанията му за бордовите системи представляваха по-скоро неща, научени междувременно, отколкото плод на систематично изучаване и опит. За щастие главният механик бе служил на разрушител и имаше доста години командване зад гърба си. Все пак командирът знаеше, че водата би трябвало да е извън корабния корпус, а не в него.
— Сериозно ли е, механик?
— Изключително, сър. — Той посочи към палубата, все още покрита с два-три сантиметра вода, която помпите постепенно изхвърляха през борда. Сега поне дупките бяха закърпени. Това отне три часа. — Втори и трети двигател направо не стават за нищо. Лагерите са разпръснати, кърмовите винтове са изкривени и отчупени, редукционните зъбни предавки са стрити на стърготини. Няма как да се оправят. Турбините са добре. Редукционните предавки са поели целия удар. Първи двигател е в изправност. Лека повреда на задните лагери от ударната вълна. Тях мога да ги поправя и сам. Винт номер четири е повреден и не съм сигурен доколко, но можем да го пуснем, без да рискуваме лагерите. Рулят на десния борд е смачкан, обаче мога да се справя. Може би още час, и ще сочи към средата на кораба. Може да се наложи да го подменя, зависи колко е зле. Останахме с един двигател. Ще успеем да вдигнем десет-единадесет възла и да следваме някакъв курс, макар и трудно.