Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, капитане — дойде отговорът по свръхвисокочестотната връзка. — Край.
Кенеди остави микрофона.
— Руля десет градуса наляво, пълен напред! Свалете скоростта на една трета. Дълбочина деветдесет метра.
Екипажът в атакуващия отсек прие заповедите и ги изпълни, с което отдалечи „Ашвил“ с осем километра на изток. На осемдесет километра западно от тях американската подводница „Шарлот“ правеше съвсем същото нещо и по същото време.
Най-трудната част от операция КАБУЛ бе на Гуам. Близо сто години американско владение, този остров беше най-големият от Марианския архипелаг и разполагаше с пристанище и с истински американски военни съоръжения. Само преди десет години това би било невъзможно. Не толкова отдавна, все още действащото Стратегическо авиационно командване бе разположило тук ядрени бомбардировачи. Американският флот поддържаше тогава база за ракетоносни подводници и охраната, с която двата обекта бяха снабдени, щеше да превърне всяка подобна мисия в глупост. Всички ядрени оръжия обаче бяха изчезнали, или поне ракетите. Сега военновъздушната база „Андерсън“, на три километра северно от Иго, всъщност почти не се различаваше от едно обикновено летище. Тя подпомагаше презокеански полети на американските ВВС. Там вече нямаше никакви летателни апарати, като се изключи използваният от командира на базата единствен реактивен самолет, самият той останка от времето, когато 13-и военновъздушен отряд се установил на острова. Снабдителните самолети, някога постоянна част от базата в Гуам, сега бяха приходящи резервни формации, които при нужда идваха и си отиваха. Командирът на базата беше полковник, очакващ пенсиониране, и под неговото командване бяха едва петстотин мъже и жени, предимно техници. Имаше само петдесет въоръжени човека от органите за сигурност. Съвсем същото бе положението във военноморската база, чието летище сега съвпадаше с това на ВВС. Морските пехотинци, съставящи някога охраната там заради запаса от ядрени оръжия, бяха заменени с цивилни пазачи, а пристанището беше очистено ОТ сините корпуси. При все това тук бе най-отговорната част от мисията. Бетонните писти на „Андерсън“ щяха да се превърнат в гръбнака на цялата операция.
— Хубави кораби — разсъждаваше гласно Санчес, докато гледаше през бинокъла си от стола на мостика. — Също и хубав, стегнат строй, с чудесни интервали. — Четирите разрушителя „Конго“ следваха точно обратен на техния курс и бяха на около тринадесет километра.
— Да не би да са се строили покрай борда? — поинтересува се шефът на авиацията. Като че ли имаше бяла линия по долната част на фалшборда на всичките четири разрушителя.
— Да, отдават ни почести. Много мило от тяхна страна. — Санчес вдигна слушалката и натисна бутона за навигаторския мостик. — Капитане? Тук командирът на авиогрупата. Изглежда, приятелчетата подхождат официално към нас.
— Благодаря, Бъд. — Капитанът на „Джони Реб“ се свърза с командира на бойната група от „Ентърпрайс“.
— Моля? — каза Райън, като вдигна телефона.
— Излитане След два часа и половина — уведоми го секретарят на президента. — Бъдете готов за тръгване след деветдесет минути.
— Заради Уолстрийт?
— Точно така, доктор Райън. Той смята, че трябва да се приберем малко по-рано. Уведомихме руснаците и президентът Грушевой ни разбра.
— Добре, благодаря — рече Райън, без да го мисли. Беше се надявал да се измъкне, за да види Нармонов за час-два. Сетне дойде най-забавната част. Той се пресегна и разтърси жена си, за да я събуди.
Последва изпъшкване:
— Да не си посмял да ми го кажеш.
— Можеш да си доспиш в самолета. Трябва да сме готови до час и половина.
— Какво? Защо?
— Заминаваме си по-рано — обясни й Джак. — Неприятности у дома. Уолстрийт пак е в криза.
— Тежка ли е? — Кати отвори очи, разтри челото си и се благодари, че навън все още е тъмно, докато не се взря в часовника.
— Вероятно тежък случай на лошо храносмилане.
— Колко е часът?
— Точно време да се приготвяме за тръгване.
— Трябва ни място за маневриране — подхвърли капитан Харисън.
— Не е глупав, нали? — попита риторично адмирал Дъбро. Противникът, адмирал Чандраската, предната вечер сви на запад, вероятно най-после схванал, че ескадрите на „Айзенхауер“ и „Линкълн“ в крайна сметка не са там, където бе подозирал. Така остана една очевидна алтернатива и той се отправи на запад, като притисна американците към архипелага от острови, повечето от които бяха индийско владение. Половината от Седми американски флот представляваше мощна група кораби, ала силата им щеше да намалее наполовина, ако местоположението им станеше известно. Същността на операциите на Дъбро досега бе да държи съперника в догадки. Е, той показа предположението си. Съвсем не беше лошо.