Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
„Джон Стенис“ сега се килна рязко наляво. Правеше пълен завой дясно на борд и палубата тътнеше от внезапно нарасналата мощност на двигателите. Хубавото на движещите се с ядрена енергия самолетоносачи бе, че имат много конски сили, обаче тежаха над деветдесет хиляди тона и ускоряването отнемаше известно време. „Ентърпрайс“, на по-малко от три километра разстояние, реагираше по-бавно и едва сега започваше да завива. „О, по дяволите…“
— Внимание, внимание, спуснете „Водния дух“! — извика вахтеният офицер по интеркома.
Трите торпеда за борба с подводници модел 50, носещи се към „Стенис“, бяха малки и бързи средства за унищожение, предназначени за пробиване на малки, фатални дупки в корпусите на подводниците. Вероятността да повредят 90 000 — тонен кораб беше наистина малка, ала имаше възможност да изберат какви точно щети да нанесат. Бяха на разстояние стотина метра едно от друго и летяха напред с шестдесет възла, като всяко се насочваше чрез тънка изолирана жица. Тяхното скоростно предимство пред мишената и късото разстояние почти гарантираха попадение, а завъртането, предприето от американския самолетоносач, просто предлагаше идеалният ъгъл за удар, тъй като целта на всички бяха корабните винтове. След като измина хиляда метра, търсещата глава на първото торпедо се задейства. Сонарната картина от него се предаваше обратно до бойния информационен център на „Муцу“ и показваше ослепително ярка, жълта мишена на черен фон. Офицерът на контролния пулт го насочи право в целта, а другите две го последваха автоматично. Мишената ставаше по-близка. Осемстотин метра, седемстотин, шестстотин…
— Пипнах ви и двамата — каза офицерът. След миг сонарната картина показа заглушаващите сигнали откъм американската примамка „Воден дух“, която напълно наподобяваше свръхзвуковите честоти на торпедните търсещи глави. Друго свойство, вградено в новите симулатори, бе мощното, вибриращо магнитно поле, проектирано да заблуди закрепящите се под кила детонатори, които се задействаха чрез външно поле и бяха разработени от руснаците. Торпедата модел 50 обаче бяха контактни оръжия и като ги контролираше с кабела, той можеше да ги принуди да пренебрегнат звуковите смущения. „Не е честно и съвсем не е спортсменско, но пък кой някога е твърдял, че войната трябва да е такава?“ — попита офицерът контролния пулт, който не му отговори.
Имаше странна несвързаност между гледката, звука и усещането. Корабът потрепери едва доловимо, когато първият фонтан бликна към небето. Шумът бе недвусмислено реален и тъй като дойде без предупреждение, накара Санчес да скочи към задния ляв ъгъл на мостика. Първоначалното му впечатление беше, че ударът не е толкова лош, че вероятно торпедото се е взривило в дирята на „Джони Реб“. Грешеше.
Японската версия на торпедата модел 50 имаше малка бойна глава, едва шестдесет килограма, ала ударът бе целенасочен и първото от тях избухна в главината на винт номер две, вътрешния двигател на левия борд. Взривът моментално отпори три от петте перки и разцентрова вала, въртящ се вече със сто и тридесет оборота в минута. Участващите физични сили бяха огромни и разкъсаха арматурата на двигателя и задните части на кила, крепящи целия пропулсивен комплекс. След миг най-задният сектор на шахтата за двигателя беше наводнен и водата започна да навлиза в кораба откъм най-уязвимото му място. Онова, което се случи после, бе даже по-лошо.
Като повечето големи военни кораби „Джон Стенис“ се задвижваше с пара. В случая два ядрени реактора произвеждаха енергия направо от кипяща вода. Тази пара влизаше в топлообменник, където кипеше още вода (в резултат на което обаче не ставаше радиоактивна) и се отвеждаше чрез тръби до високонапорна турбина. Парата удряше перките й и ги завърташе точно като крилата на вятърна мелница, каквато всъщност представляваше и самата турбина. Сетне тя преминаваше по тръби назад до нисконапорна турбина, за да бъде използвана остатъчната енергия. Турбините развиваха ефикасни обороти, далеч по-бързи обаче от тези, които винтът можеше да постигне, и за да се понижи скоростта на двигателя до равнище, което корабът наистина може да използва, между тях бе разположена поредица от редукционни зъбни предавки, общо взето, корабна версия на автомобилна трансмисия. Прецизно отлетите зъбни колела на тази военноморска машинария бяха най-крехкият елемент от пропулсивния комплекс на кораба, а ударната вълна от взрива на бойната глава се изкачи право към двигателя и връхлетя колелата със сила, каквато те не бяха конструирани да поемат. С допълнителното несиметрично въртене на разцентрования вал разрушаването на целия пропулсивен комплекс номер две приключи бързо. Всички моряци бяха на крака от шума дори преди втората бойна глава да улучи двигател номер три.