Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Тази експлозия стана в периферията на вътрешния двигател на десния борд и бяха нанесени допълнителни щети — счупи се половин перка от винт номер четири. Повредата на трети винт не се различаваше от тази на втори. Номер четири извади повече късмет. Екипажът в машинното отделение обърна посоката на парната енергия при първите признаци на вибрации. Чувствителните клапани се отвориха веднага, включиха въртящите се обратно перки и спряха вала, преди повредата да достигне до редукционните зъбни предавки, и точно тогава третото торпедо разруши окончателно външния двигател на десния борд.
После се включи звънецът за комплексно спиране и моряците в четирите турбинни отделения започнаха същата процедура, предприета преди секунди от екипажа в дясната половина на кораба. Звъняха и други аларми. Аварийни команди се втурнаха към кърмата и заслизаха надолу, за да проверят нивото на влязлата вода, докато самолетоносачът спираше постепенно. Един от руловете също бе повреден.
— Защо, по дяволите, беше всичко това? — един механик попита друг.
— Божичко! — промълви Санчес горе на палубата. Някак си щетите на „Ентърпрайс“, който се намираше на три километра от тях, изглеждаха дори по-тежки от понесените от неговия кораб. Все още звъняха множество аларми, а долу, на навигаторския мостик, гласовете крещяха толкова силно, че телефонните връзки изглеждаха ненужни. Всеки кораб от групата сега правеше радикални маневри. „Пети“, един от ескортиращите разрушители, беше обърнал курса си и се измъкваше панически, тъй като командира му явно го тревожеше възможността за друго торпедо във водата. Санчес някак си знаеше, че няма повече. Бе видял три експлозии в задната част на „Джони Реб“ и три под кърмата на „Ентърпрайс“.
— Смитърс, ела с мен.
— Сър, бойният ми пост…
— Могат да се оправят и без теб, а и вече няма кой знае какво за наблюдаване. За известно време няма да мърдаме наникъде. Ти ще говориш с командира.
— Господи, сър! — Възклицанието не беше толкова богохулство, колкото молба да й бъде спестено това изпитание.
Командирът на авиогрупата се обърна.
— Поеми си дълбоко въздух и ме чуй: ти може би си единственият човек на този проклет кораб, който си е свършил работата както трябва през последните десет минути. Последвай ме, Смитърс.
— Втори и трети винт са отнесени, капитане — чуха те минута по-късно съобщението на командния мостик. Капитанът на кораба стърчеше по средата на мостика и приличаше на човек, претърпял катастрофа. — Четвърти двигател също е засегнат… Първи изглежда в изправност засега.
— Много добре — измърмори капитанът, след което си каза: — Какво, по дяволите…
— Улучиха ни три торпеда за борба с подводници, сър — докладва Санчес. — Матрос Смитърс видя изстрелването.
— Вярно ли е това? — Командирът огледа младия моряк. — Госпожице, седнете на стола ми. Когато свърша с обезопасяването на кораба, искам да говоря с вас. — После дойде трудното. Капитанът на американския кораб „Джон Стенис“ се обърна към главния свързочник и започна да съставя съобщение за главнокомандващия на тихоокеанския флот. То щеше да носи кодовото име МОРСКОСИНЬО.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Торпедо във водата, курс две-осем-нула. Прилича на техния модел 89 — докладва Лавал-младши, без да е особено развълнуван. По подводниците редовно се стреляше от приятели.
— Пълен напред! — нареди капитан Кенеди. Учение или не, ставаше дума за торпедо и не можеха да са спокойни. — Дълбочина сто и осемдесет метра.
— Прието, сто и осемдесет метра — рече отговарящият за потапянето офицер. — Десетградусов наклон спрямо морското равнище. — Щурманът бутна напред ръчката, с което наклони американската подводница „Ашвил“ към дъното и я потопи под повърхността.
— Приблизително разстояние до торпедото? — попита капитанът наблюдателния екип.
— Три хиляди метра.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Загубих го при потопяването. Все още е в търсещ режим, приблизителна скорост на торпедото четиридесет-четиридесет и пет възла.
— Да изключим ли увеличения сигнал, сър? — попита помощник-командирът.
Кенеди се изкушаваше да каже „да“, за да добие по-добра представа за истинските качества на японското торпедо. Доколкото знаеше, нито една американска подводница не беше се изправяла пред такова. Предполагаше се, че това е японската версия на американския модел 48, според сведенията, не по-лошо от торпедата с разширени възможности.