Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— С колко гориво разполагаме? — попита Дъбро, като имаше предвид ескортиращите кораби. Самолетоносачите можеха да се движат с парна енергия, докато горивото им свършеше, но ядрената им енергия нямаше да спре с години.
— Всичките са деветдесет процента пълни. През следващите два дни времето ще е хубаво. Можем да се измъкнем на скорост, ако се наложи.
— И ти ли си мислиш същото?
— Той не допуска самолетите си прекалено близо до шриланкския бряг. Може да се появят на радарите, контролиращи въздушния трафик, и хората ще започнат да задават въпроси. Ако се насочим на североизток и после на изток, можем да се шмугнем покрай нос Дондра през нощта и да се извием обратно на юг. Шансовете никой да не ни види са петдесет на петдесет.
Адмиралът не обичаше, когато залаганията са петдесет на петдесет. Това означаваше, че имаше голяма вероятност някой да ги види, и тогава индийската флотилия можеше да свие на североизток и да принуди американците или да се отдалечат още повече от брега, който може би защитаваха, а може би не, или да влязат в сблъсък. Дъбро си помисли, че такава игра може да се играе само до този момент, след което някой ще поиска да види картите.
— Да се промъкнем днес, без да ни забележат.
Този ход също беше очевиден. Бойната група щеше да изпрати самолети към индийците направо от юг с надеждата, че ще ги привлече натам. Харисън представи плана за въздушните операции през идния ден.
— Направи го.
Осем камбанни звъна се чуха от интеркома на кораба. Шестнадесет часът. Следобедната вахта беше освободена и заменена с вечерната. Командири и други мъже, а сега и жени шареха напред-назад около поверените им обекти. Авиаторите на „Джони Реб“ бяха на долната палуба, като повечето си почиваха и преглеждаха резултатите от вече приключилото учение. Около половината самолети от авиокрилото бяха паркирани на излетателната палуба, а другата половина бе наблъскана в хангара. По някои от тях се работеше, но повечето занимаващи се с поддръжката войници също бяха долу и се наслаждаваха на развлечението, наричано във флота „Стоманен плаж“. Като гледаше надолу към непокритите с дъски стоманени платформи, Санчес си помисли, че сега нещата определено са различни. Сега имаше и жени, които се приличаха, и това даваше повод за по-честото използване на бинокли от екипажа на мостика, като така се създаваше поредният административен проблем за флота му. Каква разновидност бански костюми бяха подходящи за моряците? За голямо огорчение на някои, ала за облекчение на мнозина присъдата бе в полза на целите бански. „Дори и те обаче може да си заслужават вниманието, ако са изпълнени както трябва“ — помисли си командирът на авиогрупата и обърна бинокъла си пак към приближаващата японска ескадра.
Четирите разрушителя пореха водата бързо и рязко, вдигнали цели тридесет възла, за да се представят по-зрелищно пред своите домакини и някогашни врагове. Нужните сигнални флагове плющяха на вятъра, а облечен в бяло екипаж се беше строил по протежение на бордовите парапети.
— Внимание! — изгърмя междукорабната система за свръзка така, че всички да чуят. — Строй се зад леерите на левия борд! Готовност за отдаване на почести. — Моряците с представителни униформи се запътиха към левите отсеци, встрани от излетателната палуба, подредени по отделения. Маневрата бе неловка за самолетоносач и изпълнението й изискваше доста време, особено в ден за „стоманен плаж“. Провеждането й по времето за смяна на вахтата улесняваше малко нещата. Имаше значителен брой подходящо облечени моряци, които да изпълнят заповедта, преди да отидат по каютите си, за да си облекат екипите за хващане на тен.
Последният важен ход на Сато от операцията беше изпращането на спътников сигнал в точно определено време. Получен от оперативния щаб на флотилията, той моментално бе препратен по друга верига. Последната възможност за спиране на операцията отмина. Жребият беше изтеглен, макар все още да не бе хвърлен. Адмиралът излезе от бойния информационен център на „Муцу“, отправи се обратно към мостика и остави за свой заместник оперативния командир, докато той управлява ескадрата.
Разрушителят се приближи перпендикулярно на кила на американските кораби „Ентърпрайс“ и „Джон Стенис“, точно между двата самолетоносача, на по-малко от две хиляди метра от всеки. Движеше се с тридесет възла и всички бяха заели постовете си, като се изключат празните места на хората, застанали зад леерите. В мига, когато неговият мостик мина през невидимата пресечна точка между двата американски самолетоносача, моряците дадоха салют от левия и десния борд, с което много прецизно изпълниха процедурата за учтивост в открито море.