Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Чу се изсвирване от тръбата на старшината над говорителите:
— Отдаване на почести… Две! — Заповедите дойдоха по интеркома и моряците на „Джони Реб“ свалиха ръце. Веднага след това бяха освободени от помощник-старшината на вахта.
— Я виж ти! Може ли вече да се прибираме вкъщи? — изкиска се авиационният командир. Учението ПАРТНЬОРИ НА 180-И МЕРИДИАН вече напълно приключи и бойната група можеше да се върне в Пърл Харбър за още една седмица ремонти и отпуска на брега, преди да се разгърне в Индийския океан. Санчес реши да остане в удобния кожен стол и да прегледа някои документи, докато се наслаждава на бриза. Общата скорост на двете смесени ескадри допринасяше за бърз преход.
— Уха! — извика един от наблюдателните постове.
Маневрата имаше немски произход и официално се наричаше Gefechtskehrtwendung, или „бойно завъртане“. При вдигане на сигналния флаг всичките четири разрушителя завиха рязко надясно, като най-задният започна пръв. Щом носът му се отклони, следващият кораб също завъртя руля, после другият и накрая флагманският кораб. Ходът разчиташе да спечели възхищението на американците и бе донякъде изненадващ за тясното разстояние между двата самолетоносача. За броени секунди японските разрушители прецизно обърнаха курса си, като вече се носеха с тридесет възла на запад и задминаваха самолетоносачите, към които само преди миг се бяха приближили от другата страна. Още няколко човека от офицерския състав подсвирнаха одобрително пред тези навигационни умения. Бордовете на четирите снабдени със системи „Егида“ разрушители вече бяха пусти.
— Каква пъргавина само! — отбеляза Санчес, забил пак поглед в документите си.
Американският кораб „Джон Стенис“ плаваше както обикновено, всичките му винтове се въртяха със седемдесет оборота в минута и бе в положение „три“. Това означаваше, че целият екипаж е по местата си с изключение на въздушната група, която си почиваше след няколкото дни усилена дейност. Около командния мостик бяха наредени наблюдателни постове, повечето от които си гледаха поставените им задължения, въпреки че всички бяха хвърлили поне по един скришен и продължителен поглед към японските кораби, понеже те в крайна сметка се различаваха от американските. Някои използваха портативни военноморски бинокли с увеличение седем по петдесет, много от тях японско производство. Други се осланяха на далеч по-масивни разузнавателни бинокли „Големи очи“ с увеличение двадесет по сто и двадесет, монтирани на стативи около целия мостик.
Адмирал Сато не седеше на командния стол, макар че бе вдигнал бинокъла си. Жалко наистина. Бяха толкова величествени, красиви кораби. После си спомни, че този отляво се казваше „Ентърпрайс“ (старо име в американските военноморски сили) и че корабът, носил преди същото название, беше тормозил родината му, като ескортирал Джими Дулитъл до японското крайбрежие и участвал в битките при Мидуей, източните Соломонови острови, Санта Крус и в много други морски сражения. Бил улучван много пъти, ала никога сериозно. Име на почитан враг, който обаче си оставаше враг. Именно него щеше да следи. Нямаше представа кой е бил Джон Стенис.
„Муцу“ бе задминал доста самолетоносачите и почти настигаше следващите ги разрушители, когато се завъртя и застигането им сега изглеждаше отчайващо бавно. Адмиралът беше с белите си ръкавици и държеше бинокъла насочен точно по траверса, като наблюдаваше как ъгълът спрямо самолетоносача се променя.
— Курсът към „Първа мишена“ е три-пет-нула. Курс за „Втора мишена“ нула-едно-нула. Светлинен сигнал за прицелване — докладва старшината (исо). Той се чудеше какво става и защо. Най-вече се питаше как ще оживее, за да разказва някой ден за случая, и прецени, че вероятно нямаше да оцелее.
— Оттук поемам аз — рече оперативният командир и се настани на седалката. Бе използвал времето, за да се запознае с торпедния контрол. Заповедта вече беше дадена и му бе трябвал единствено светлинният сигнал. Той завъртя ключа на освобождаващия контакта механизъм, махна предпазителя на бутона за торпедата на левия борд и го натисна. Сетне направи същото с този за десния борд.
Стойките с по три тръби, монтирани от двете страни на кораба, се завъртяха рязко и се подадоха извън борда под ъгъл около четиридесет градуса. Полусферичните предпазни люкове на всичките шест тръби отскочиха. След това торпедата бяха изстреляни чрез въздух под налягане. Те се стрелнаха през водата наляво и надясно, на десетсекундни интервали. Винтовете им вече се въртяха, когато въздухът ги изхвърли в морето, а от всяко торпедо излизаха жици, свързани с бойния информационен център на „Муцу“. Тръбите, вече празни, се завъртяха обратно в положение на готовност.