Дълг на честта

— Чудесно. — Кенеди се усмихна. — Сега да видим колко хитра е „рибката“.

— Тук „Сонар“. Торпедото току-що мина право през „скобата“.

Кенеди си помисли, че тонът на рапортуващия е малко изкривен.

— Ами? — Командирът направи няколко крачки напред и влезе в сонарното отделение. — Проблеми ли?

— Сър, торпедото току-що мина направо през „скобата“, сякаш не я забеляза.

— Изглежда, е много хитра машинка. Смяташ ли, че просто не обръща внимание на примамките като торпедата с разширени възможности?

— Скок в херцовете — обади се друг сонарен оператор. — Сонарният му сигнал току-що се промени… Промяна на честотите, може би ни засече, сър.

— През топлинния слой? Бива си го. — Кенеди си помисли, че торпедото действа доста бързо, дори направо като бойно. Беше ли новото японско торпедо действително толкова добро? Наистина ли просто е пренебрегнало симулатора и „скобата“. — Записваме ли?

— И още как, сър — отвърна главният сонарен оператор Лавал и като се пресегна, потупа видеокасетофона. Нова касета записваше всичко, а друга видеосистема запечатваше картината от сонарните екрани. — Ето, включват се двигателите, току-що увеличи скоростта си. Промяна на позицията му… нулева, торпедото ни е засякло. Шумовете от винта току-що замряха. — Тоест шумът от двигателя на торпедото сега беше донякъде заглушен от активирането му. То се насочваше право към тях.

Кенеди се извърна към наблюдателния екип.

— Разстояние?

— Под две хиляди метра, сър. Вече ни атакува бързо, приблизителна скорост шестдесет възла.

— При тази скорост остават две минути, докато ни връхлети.

— Вижте това, сър. — Лавал почука по „кристалния“ екран. На него се виждаше дирята на торпедото, а също и продължителният шум от примамката, все още пускаща мехури. Модел 89 бе пробило дупка точно в средата й. — Какво беше това? — запита той монитора. Току-що беше регистриран силен нискочестотен шум, курс три-нула-пет. — Прозвуча като далечен взрив. Беше сигнал от конвергентна зона37, а не с пряка траектория. — Сигналът от конвергентна зона означаваше, че експлозията е далеч, на повече от петдесет километра.

Кръвта на Кенеди изстина при тази новина. Той отново подаде глава в атакуващия отсек.

— Къде са „Шарлот“ и другата японска подводница?

— На северозапад, сър, сто-сто и десет километра оттук.

— Пълен напред! — Заповедта просто дойде автоматично. Дори Кенеди не знаеше защо я е дал.

— Тъй вярно, пълен напред — повтори щурманът и командните лостове звъннаха в крайно долно положение. Тези учения наистина бяха вълнуващи.

Преди заповедта за включване на двигателите да бъде изпълнена, командирът отново се обади по интеркома:

— „Петинчово отделение“, изстреляйте втори симулатор. Веднага!

Свръхзвуковият следящ сонар на едно самонасочващо се торпедо е с прекалено високи честоти за човешкото ухо. Кенеди знаеше, че енергията връхлита върху подводницата му и се отразява от вътрешното празно пространство, понеже сонарните вълни спират на границата между стоманата и въздуха и се отбиват обратно към предавателя, който ги е произвел.