Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Най-смрадливото прасе на света! — изкрещя Гуидероне, а на устните му изби бяла пяна. — Вонящо прасе!
— Благодаря ви, сенатор Апълтън — задъхан отвърна Скофийлд, като правеше неимоверни усилия да отблъсне нападението на върховния властник в Матарезе. — Вие, презреният негодник искахте Белия дом, а аз бях си наумил да не го допусна!
— Аааа! — отново нададе вик Гуидероне, надигна се и се стовари върху загубилия равновесие Брей, понечи да впие нокти в лицето му, а Скофийлд не пускаше цевта на смъртоносното оръжие. Двамата се претърколиха веднъж, втори път, разблъскаха мебелите, успяха да се изправят на крака, същински древни зверове в смъртоносна схватка, схватка на живот и смърт. Репродукциите по стените изпопадаха с трясък, кристалните вази се пръскаха на хиляди искрящи стъклени отломъци. Всяко движение получаваше отговор; наближаваше краят на епичния двубой. Брандън устояваше на пороя удари, додето най-сетне успя да хване плата, опасващ гръдния кош на Гуидероне, а с другата ръка продължаваше да държи под безопасен ъгъл ръката с пистолета. Завъртя своя нападател и със сила, за която отдавна не подозираше, че притежава, отхвърли налитащото тяло към прозореца, а стъклото се натроши на едри режещи парчета, които заудряха главата на Гуидероне; едно от тях преряза гърлото му.
Беоулф Агът падна на колене в пълно изтощение, уплашен, че не ще успее да поеме дъх.
Трийста глава
— Действаме! — извика Скофийлд. — Сега е моментът, Джеф!
— Съгласен съм — додаде Камерън, когато петимата, заедно с Лезли и Антония, се събраха в разнебитения апартамент на хотел „Савой“. Тялото на Гуидероне бе изнесено от служители на военното разузнаване заедно с натрошените стъкла и мебели.
— Не оспорвам решението ви — рече Джефри Уотърс. — Просто искам да бъда сигурен, че всичко сме предвидили.
— Аз вече съм го предвидил — настоя Беоулф Агът. — Познавам Матарезе, познавам и начина, по който действат. Всяка клетка е едновременно отделна и обвързана с останалите. Разполагат с известна независимост, но всички са под един общ чадър. Ударът трябва да се нанесе, когато чадърът е уязвим, когато платното е разкъсано, а сега то виси на парцали, повярвайте ми.
— Едновременно отделени и обвързани с останалите — прекъсна го сър Джефри. — Я да разнищим това.
— Какво има да разнищваме? — недоумяваше Прайс. — Припомнете си „Дженеръл Милс“, „Уитис“, „Чириос“… и всички останали. Различни наименования, една и съща компания.
— Какво общо имат тук марките зърнени храни, Кам? — попита Лезли, настанила се зад бюрото, една от малкото здрави вещи.
— Не мислете за кутии зърнени храни, мислете за змии, змийски гнезда. Както казах и преди, трябва да откъснем главите на змиите, самостоятелните и обвързаните. Ключовете за Матарезе са два, Гуидероне беше само единият…
— Сцила срещу Харибда — намеси се Скофийлд.
— Добре казано, Брей — кимна Прайс. — Другият ключ е Ян ван дер Меер в Амстердам. Отвличаме го, изолираме го и прилагаме всички познати методи, за да изпее каквото знае. Ще разпердушиним къщата му, както направи Брандън в „Атлантик Краун“. Може би ще научим нещо.
— Междувременно независимите и обвързаните няма да получават никакви инструкции — добави Скофийлд. — Мнозина от тях ще изпаднат в паника, може дори да изпратят посредници на Кайзерграхт. И тогава ще знаем много повече.
— Да мислим конструктивно — напомни Уотърс. — Какъв би бил най-добрият сценарий?
— Като начало — отвърна Камерън, — не намесвайте холандското разузнаване. Не отричам, че имат страхотна организация, но не бива да рискуваме, ако Матарезе са проникнали и там. Нашият кръг не бива да се разширява.
— Отделение командоси в цивилни дрехи — заключи сър Джефри. — От нашите ще бъдат, МИ-шест, външния отдел.
— Аз ще ги водя — обяви Прайс. — Къде е Лутър Консидайн? Ако имаме късмет, нашият ас ще ни спести ценно време. Джеф, разчитам на теб да вдигнеш по тревога Франк Шийлдс във Вашингтон. Ще се наложи да спипа онзи змийски квартет и да ги затвори в четири отделни килии.
Нощното нападение на Кайзерграхт 310 представляваше изключително постижение на оперативната мисъл. Монтираните електронни буболечки потвърдиха, че Ян ван дер Меер Матарайзен си е у дома, с още двама мъже, които по всяка вероятност се числяха към охраната на резиденцията, единия на първия, другия на втория етаж. Архитектурните планове на сградата бяха изровени от архивите, датиращи от миналия век, под претекст, че се е появил евентуален купувач, всъщност агент на МИ-6. Същият човек застана пред главния вход, а двама негови колеги заедно с Прайс приближиха входа откъм канала, една стоманена врата под тухлена арка.