Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Синът на Пастирчето бе проучил списъка на луксозните хотели, за които се знаеше, че сътрудничат на правителството; всъщност нито един не можеше да бъде изключен. Ето защо Джулиан поръча на своята малка армия да посетят всеки един от тях, да потърсят един или няколко души, които се появяват приблизително в един и същи час и не изглеждат нито като гости, нито като туристи, нито като членове на персонала по хотелите. Винаги готови да изпълнят желанията на своя мистериозен благодетел, наблюдателите го отрупаха с безброй „забелязани нещица“, едно от които привлече вниманието на Гуидероне.
Застаряваща жена, облечена в униформата на старши служител от персонала на хотел „Савой“, бе забелязана да си тръгва всяка вечер между седем без петнайсет и осем, което едва ли можеше да се нарече обичайно за една работеща жена. Към това се добавяше и фактът, че всеки път се появяваше в изискано облекло и се качваше в чакащо я на Странд такси, а не на автобус, нито в скромна кола на евентуален съпруг. Схемата не съвпадаше с дневния график на работещите жени, а по-скоро с този на сътрудниците на МИ-5.
Планът на Джулиан отне много време и усилия; той обаче търпеливо напредваше, та нали ставаше дума за най-смрадливото прасе на света. Готвеше се да провери етажите един по един, търсейки необичайното; рано или късно то щеше да се прояви. По неизбежност.
Отклонение от обичайното откри на третия етаж, в стая, която гледаше към Темза. Навсякъде другаде камериерите на етажите бързаха ту към една, ту към друга врата с подноси или масички на колелца, а на този твърде много камериери се движеха с празни ръце, видимо държейки под око една определена врата. Гуидероне направи съответния извод. Вонящото прасе и неговата не по-малко ненавистна жена!
Лекото му накуцване се подсили от обзелото го трескаво безпокойство, но синът на Пастирчето бързо се овладя и се зае да подготви стратегията си. Трябваше да изолира тази врата, да изолира онези, които се намираха вътре. Често бе отсядал в „Савой“ и добре познаваше порядките на обслужването по стаите. В допълнение към служебните асансьори, които отвеждаха надолу до огромните кухни, на всеки етаж имаше немалък кухненски бокс, оборудван, за да могат набързо да се приготвят чай, кафе, ордьоври и сандвичи. На пръв поглед бе спокоен, макар да беснееше от гняв срещу изразеното си накуцване, Джулиан последва един камериер с поднос в ръце и откри къде е разположен кухненският бокс на третия етаж, обслужващ стаите с изглед към Темза. Той остана в обширното, застлано с дебел килим фоайе, суетеше се, все едно се е загубил, и се постара да преброи колко са камериерите от хотела и колко останалите.
Установи, че броят е един и същ: трима на трима; трима разнасяха подноси с поръчки, други трима просто крачеха напред-назад, по-точно казано, охраняваха. Стратегията му вече добиваше ясни очертания, той се канеше да започне от кухненския бокс. Върна се в него, изчака оттам да излезе камериер с поднос и се шмугна вътре. В бокса на третия етаж не видя никого, но това нямаше да трае дълго. Джулиан провери няколко врати, които разкриваха запаси от сухи и пресни продукти и накрая попадна на тоалетната. Заключи се в нея, запали лампата и от вътрешния джоб на сакото си извади пистолет калибър 32, а от джоба на панталоните си — заглушител. Надяна металния цилиндър и изчака да чуе как се отваря и затваря вратата към фоайето. Излезе навън и се озова лице в лице със стреснатия камериер, който изпусна сребърния поднос върху плота. Гуидероне стреля и приглушеният пукот се оказа смъртоносен. Без да губи нито секунда, Джулиан завлече тялото в тоалетната и плътно затвори вратата.
След секунди пристигна втори камериер, висок, добре сложен младеж. Съзрял оръжието в ръцете на Джулиан, той се хвърли напред, готов да удари непознатия с кофичката за лед. Мигновеното забавяне се оказа фатално. Два куршума заседнаха в тялото му — единият в гърдите, вторият в шията, и ето че синът на Пастирчето придърпа в тоалетната втори труп.
Третата жертва така и не разбра какво се случи. Мършав възрастен камериер заднишком теглеше количка за сервиране. Джулиан стреля; старецът падна върху масата, беше мъртъв. Ето че вече три тела бяха нахвърляни едно върху друго на пода в тоалетната, кръвта образуваше ярки петна по белите плочки, а Гуидероне се готвеше за следващите, всъщност последните три стъпки, които го деляха от онзи негодник, превърнал мечтите му в дългогодишен кошмар.