Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Знаете правилата. Някога… ще гледам да оправя нещата… но не точно сега.
— Но аз не зная правилата. Просто зная, че има правила, защото така казва Ленард, но аз не зная какви са те, нито защо трябва да се спазват.
— Но разбирате, че са свързани с големите пари, които съпругът ви носи у дома…
— За мен нищо не прави! — прекъсна го съпругата. — А нямам и най-малка представа по какъв начин ги изкарва.
Гуидероне прикова очи в очите на Марша.
— О, известно ми е, че не знаете, мила — меко каза той. — Имайте още малко търпение. Често се случва нещата да се оправят от само себе си. Ще направите ли онова, за което ви помолих?
— Ще се обадя. Парк Хотел. Паравачини.
Беше ранна вечер в покрайнините на Лондон; уличните лампи в тази част на града бяха наскоро запалени. Редицата спретнати къщи, собственост предимно на представители на по-заможната част на средната класа, се осветяваше и от лампите вътре. Мракът бързо се спуска на подобни места, отдалечени от центъра на града, слънцето се скрива отведнъж, защото гъсто строените къщи пречат на отслабващите лъчи да залеят улиците.
На въпросната улица, на отсрещния тротоар пред дома на Ленард Фредерик бе паркирана ненатрапчива сива кола. Зад волана, запалил цигара, седеше Джулиан Гуидероне; беше преметнал лявата си ръка на съседната седалка, вперил очи в огледалото за обратно виждане. Ето че се появи онова, което очакваше. Фаровете на бавно приближаваща се кола завиха надясно и спряха до отсрещния тротоар. Ленард Фредерикс.
Воден от често оправдаващото се предположение, че стреснатият човек не внимава какво говори, Джулиан завъртя ключа на запалването и с премерена прецизност изви кормилото, като изнесе сивата кола точно пред приближаващата. Удряйки спирачки на сантиметри от бронята, Гуидероне застина неподвижно, изчаквайки реакцията, която последва мигновено. Фредерикс изскочи от шофьорското място.
— Какво правите, по дяволите? — викна той.
— Струва ми се, мога да задам същия въпрос, Ленард — отвърна Джулиан спокойно, като излезе от своята кола и се вторачи в лондонския наемник на Матарезе. — Какво, по дяволите, правиш ти?
— Господин Гуидероне?… Джулиан?… Какво търсите тук, за Бога?
— Повтарям, какво правите вие изобщо, Ленард? Никой не е в състояние да ви открие. Не отговаряте на обажданията по тайните линии, нито на кодираните съобщения. Както казва Орел, все едно сте пропаднали вдън земя. Всичко това е крайно притеснително.
— Всемогъщи Боже, не е било необходимо да ви казват!
— Да ми казват какво?
— Затова и си позволих малък отдих… докато нещата се изяснят.
— Какво да ми кажат, Ленард? — остро попита Гуидероне.
— Амстердам е изолиран! Джордан ми предаде… и съобщението идва от вас.
— От мен?
— Разбира се. Каза, че ще останете особено доволен от предвидливата ми реакция. Само дето не призна, че съобщението идва пряко от вас.
— Така ли?
— Разбира се. Той знаеше всичко. За К-Грахт, Атлантик Краун, Суонсън и Шварц, дори за онзи приказлив адвокат Стюарт Никълс, както и за Уолбърг и Джеймисън Фаулър. Знаеше абсолютно всичко!
— Успокой се, Ленард… Този Джордан…
— Американският банкер, Джулиан — прекъсна го Фредерикс, вече на прага на истерията. — Андрю Джордан. Естествено, проверих дали не е фалшиво име. Оказа се повече от истинско, макар че не може да се каже същото за оплакването му, подадено в нашата служба. Постъпих както поискахте от мен… посредством Джордан. Освен това разясних на американците, че трябва да стоят настрана от Амстердам.
— Твоите източници?
— Анонимни, точно според инструкциите ви.
— Този Андрю Джордан, Ленард, опишете ми го, ако обичате.
— Да ви го опиша? — Фредерикс зяпна изумен.
— Няма причини да се тревожиш — увери го Гуидероне. — Просто искам да зная дали е изпълнил всичко, за което го помолих, за да промени външния си вид. В края на краищата аз го изпратих във вражеския лагер.
— Ами по-възрастен е от мен, по-скоро ваша възраст, така ми се стори. Да, забелязах нещо странно. Дрехите му бяха твърде обикновени за преуспяващ банкер, ако разбирате какво искам да кажа. Но пък и вие го казахте, щом е бил изпратен във вражеския лагер…
— Най-гадното вонящо прасе, което светът познава! — изплю думите синът на Пастирчето. Подозрението му се потвърждаваше, а гневът без малко да го заслепи.
— Моля?
— Няма значение… Да поговорим сега за онова, което Амстердам е поискал от теб, преди да бъде „изолиран“, по-точно убийството на американеца, Брандън Скофийлд. Има ли някакъв напредък?
— Оскъден — отвърна Ленард Фредерикс. — Човек не може да припари до него. Говори се, че заедно с жена си се намира под охрана в някой от луксозните хотели, от онези, които са склонни да сътрудничат на МИ-пет. Недосегаеми са, бих казал.