Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Ще подхождаме към всяка машина във възходящ ред, от алфа до омега, използвайки всички вариации, които сме в състояние да създадем, документирайки всеки успешен пробив и проникване. Подготвил съм еднакви карти с предложения, но това са само предложения. Моля ви, не ги възприемайте като ограничения… вашата изобретателност е важната в случая, не моята. Трябва да знаете, че разгадахме кода на асансьора и сега вече има достъп до последния етаж. Помнете, в кабината да не влизат повече от трима души. И накрая, за максимална оперативност, разписанието на дневните и нощните смени е изложено на дъската за съобщения в трапезарията на горния етаж.
Заловиха се със задачата, и то здраво. Работеха напрегнато, денонощно, до изтощение, защото никой нямаше желание да изостави екипа. Забравиха графика; спяха, когато умората ги повалеше, хранеха се, когато гладът започваше да пречи на мисълта и способността им за концентрация. От време на време специалистите изоставяха поверените им машини, заглеждаха се в други, окуражаваха колегите си, когато успехът изглеждаше близо. С всеки елемент изтръгната информация, който вещаеше нови възможности, нарастваше чувството, че изостават с времето. Имаше още много въпросителни, съществени връзки им убягваха, губеха се в догадки.
— Трябва да има кодова верига, която поне донякъде да е общовалидна — настояваше Грийнуолд от издигнатия подиум. — Поне в началната си част тя е еднаква за всички.
— Нещо като пощенския код ли, Арън? — попита Лезли, седнала долу, отляво на калифорниеца.
— Да, поредица опознавателни символи, чиито крайни елементи са уникални за всеки отделен терминал. С оглед на оперативността, а и за идентифициране.
— Това напълно съответства на целия замисъл на този център — рече Прайс, застанал до Грийнуолд, втренчен в пръстите, които бягаха по клавиатурата. — Жадно за власт его стои зад всичко това.
— Името му е Матарайзен, естествено — отбеляза Арън с отвращение. — Сър Джефри постигна ли някакъв напредък с него в Лондон?
— Не, и се чувства в безизходица. Тоя тип е непристъпен като Гибралтар. Опитали са с всички известни серуми, от пентотал до добре познатия скополамин и никой не дава резултат. Тоя човек има мисловната нагласа на робот. Поражението му е факт, но според Уотърс се държи, като че ли е победил. Затворили са го в денонощно осветена килия, не му позволяват да заспи, държат го на минимално количество храна и вода… нищо не е в състояние да го срази. Як е като бик.
— Или ще го пречупим, или ще го загубим — рече Грийнуолд. — Дано да стане първото, и то скоро.
— Защо говориш така?
— Отново се връщам към рамката във времето. Каквото ще се случи, е планирано за точно определен ден и час, при това едновременно във всички набелязани пунктове.
— А ние и представа нямаме какво е то. Единствената ни насока, всъщност изровена от Скофийлд, гласи „пожари в Средиземноморието“.
— Ето че се връщаме към алфата и омегата, хипотези и множество вариации — заключи Арън Грийнуолд и се облегна във въртящия се стол, протегна се и тутакси отново се изправи, пръстите му захвърчаха по клавиатурата.
Пробив!
Случи се в 3,51 сутринта на четвъртия ден. Експертът от Париж, Пиер Кампион, връхлетя в стаята на Грийнуолд, където изтощеният водач на екипа се бе оттеглил преди по-малко от половин час.
— Арън, Арън, събуди се, приятелю! — викна французинът. — Мисля, че успяхме.
— Какво… какво? — Грийнуолд рязко се изправи и отметна дългите си крака отстрани на леглото. Не беше събличал изпомачканите си дрехи, големите му кротки очи бяха зачервени от умората. — Кога? Как? — продължаваше да пита.
— Преди няколко минути. Алгебричен израз, комбиниращ някои от първите ти хипотези-уравнения, Арън! Хайде идвай, Камерън и Лезли са там с другите двама колеги. Не искаме… не смеем да продължим без теб.
— Само да си наплискам лицето и може би ще мога отново да мисля. Къде ми са очилата?