Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Там трябва да има врата, обзалагам се, че зад нея ще открием домакина.
— Защо? — попита любителят на приспивателните.
— Онзи беше застанал точно насреща й.
— Това ми е достатъчно — прошепна Камерън. — Отбор ли сме, момчета?
— С вас сме, сър.
— Обръщението е напълно излишно. Операцията предполага пълна заменяемост. А за такива задачи вие сте много по-добре тренирани от мен.
— Не се подценявай, старче. Сабленият ти удар много ми се хареса.
Опрели рамене един в друг, като същински таран от човешки тела, четиримата се втурнаха напред. С оглушителен трясък тежката дървена врата откърти пантите и ключалката. Скован от изненадващото нападение, Ян ван дер Меер Матарайзен стоеше насред стаята в къс халат от синьо кадифе и долнище на бяла копринена пижама.
— Велики Боже! — възкликна той на холандски.
В следващия миг последва непредвидимата му реакция — повече от изумителна при тези обстоятелства. Преди някой от групата да посегне за оръжие, той се хвърли в атака. Дребното, лишено от привлекателност тяло внезапно се преобрази във въртящ се като пумпал дервиш, крайниците нанасяха светкавични удари и ритници, като да бяха задвижвани от ротор мечове. За секунди домакинът бе успял да зашемети двама от стреснатите командоси, които лежаха проснати на пода, опитвайки се да прогонят болката, да възвърнат чувствителността на сетивата и разсъдъка си. Третият командос се бе свил в ъгъла и се държеше за гърлото.
С блеснали, хвърлящи пламъци очи Ван дер Меер се обърна към Камерън.
— Провървя ти, американецо. Всъщност пистолет не ми е нужен, в противен случай щеше да бъдеш мъртъв!
— Добре се справяш, не мога да отрека.
— По-добре, отколкото в най-страшните ти кошмари, господин Прайс.
— Нима знаеш кой съм?
— О, следим те още от… как беше името на онзи остров? Означение двайсет и шест?
— Траулерът. Ти си пратил онзи „Хариър“. Изби няколко прекрасни младежи, които просто си вършеха работата.
— Жалко е, че тогава ти оцеля. Сега обаче си мъртъв!
Последните думи на Матарайзен прозвучаха като неистов крясък и ето че той отново се превърна в шеметно въртящ се дервиш, но този път мечовете имаха една-единствена цел — тялото на Камерън. Американецът посегна към пистолета, втъкнат в колана му; в момента, в който обви пръсти около дръжката, оръжието изхвърча, избито от прецизно насочен, злобно нанесен ритник. Прайс се съвзе от удара, отстъпи крачка назад и фиксира десния крак на Ван дер Меер. Ритникът не закъсня, Прайс сграбчи покрития в коприна крак, впи пръсти в мускула и с все сила завъртя в посока обратна на часовниковата стрелка. Тялото на холандеца, за част от секундата загубило равновесие, се завъртя, Кам се хвърли напред и го блъсна в стената. Глух тътен отбеляза удара, главата посрещна инерцията и дребното човече изгуби съзнание. Свлече се на пода, свит като бебе; вещият познавач на бойните изкуства отново бе придобил предишния си безобиден вид.
Един по един командосите се съвземаха, леко зашеметени, но готови за истинска схватка.
— Какво беше това, по дяволите? — викна първият от офицерите на МИ-6, който вече се изправяше на крака.
— Армия нинджи, ако питаш мен — отвърна специалистът по алармите.
— Смахнат маниак в контешки дрехи — добави третият от екипа. — Най-добре ще е и на него да му пръсна малко от моя сок.
— Безвреден е, надявам се — намеси се Прайс. — Ако дозата се превиши, току виж, сме му размътили главата. А на нас ни е нужен с бистър ум.
— И десет от моите спринцовки не могат да се сравнят с ефекта от твоя удар.
— Добре тогава, прави каквото знаеш.
От вътрешния си джоб Кам извади навити на руло чертежи. Това бяха копия от подробния архитектурен план на къщата на Кайзерграхт, датиращ от началото на двайсети век и предоставен от общинския архив. Агентът се приготви да инжектира упойката на Матарайзен и Прайс излезе на площадката, последван от другите двама.
— Според тия скици, над този етаж има и друг, но стълбите свършват дотук.
— Забелязах го още отвън — добави специалистът по алармите, — виждат се очертанията на прозорци.
— Как се стига дотам? — попита вторият командос.
— Сигурно с асансьора, който без съмнение е програмиран — отвърна Камерън и отиде до шахтата, заключена с метална решетка. — Етажът очевидно е изолиран. Това тук е фалшив таван. Забелязвате ли линиите на свързване? Трябва да е подвижен.